Подкрепям Портал 12!
Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции!
Виж повече
В днешно време човеците са ги приучили да налагат на себе си безброй задачи, и все спешни, но не важни. В живота си трябва да извършим много неща, но те се делят по принципа на важност и спешност и се подреждат така:-
- важни и спешни
- важни, но не спешни
- неважни, но спешни
- неважни и неспешни
Какво значи важни и спешни неща? Спешните са когато обстоятелствата налагат да реагираме незабавно, на нещо очевидно, на някакъв натиск. Спешното винаги ни се налага отвън, то винаги е някаква програма извън нас, предизвикана от външна сила. А важните неща са винаги нещо вътрешно - нашето призвание, целта на живота ни. Важното се определя от самите нас (поради закона на свободата).
При страстните хора всичко е спешно и важно. Те постоянно препускат нанякъде и вършат това, което не е важно, но спешно. Те се намират във възбуда съчетана с разсеяност.
Човеците несъзнателно налагат на себе си безброй спешни задачи и умело биват подтиквани от външни сили да бъдат дисциплинирани, сиреч дресират ги сами да си слагат главите в хомота. Днес колко хора всеки ден си "поставят задачи", а те са им предварително заложени в главата отвън, да правят неща все спешни, но не важни за тях като човешки същества, не важни за развитието на тяхната същност, н аонова, което Творецът е заложил в тях.
Веднъж приучен да прекарва по-голямата част от времето си (без да има живот в него) по този начин, човек се фокусира върху краткосрочни задачи (команди) и започва да развива синдрома на "жертвата". Защо? - Защото винаги се оказва жертва на обстоятелствата, на онова, което му се налага отвън. В крайна сметка това води до постоянна умора и такъв човек започва да търси стимулатори. След тях идва депресия, и това са двете крайни точки на махалото, този човек вече е изваден от равновесие. Той усеща живота си като нещо безсмислено и се опитва да го запълни с някакъв смисъл - празни приказки, телевизия, интернет, компютърни игри....
След всички тези дяволски и "спешни и важни" задачи, има такива, които са ВАЖНИ, но не и спешни. Всички те са заредени с творчески сили и идват отвътре навън. Това са задачите, които трябва да изпълним, заради това, че са ни дадени - живота, здравето и силите, за да развием онова, което Творецът е предначертал. Покрай тях трябва да сме самодостатъчни и да придаваме нещо от себе си на Цялото.
Ако човек отдели време за истинските, важните, но не спешни неща и направи така, че те да преобладават в живота му, той ще се избави от синдрома на "жертвата". Ще постигне виждане в перспектива, дисциплинираност, равновесие, увереност в себе си, мир в душата си.
Защо всъщност не обичаме и не искаме да действаме в категорията "важно и неспешно"? - Защото резултатите не се виждат веднага, а днешните човеци са програмирани за резултат. Всичко трябва да стават много бързо, при това да става лесно и да е много. Но в природата съществува законът, че естествените процеси са постепенни.
Според мен, най-важното е да придобием умението да определяме приоритетите си. Не напразно Богомилите в книгата на качествата, като ПЪРВО и най-важно качество са определили РАЗПОЗНАВАНЕТО. Щом не можеш да разпознаеш кое е важно и кое не, щом не можеш да отделяш зърното от плявата, ти построяваш живота си на пясък.
Ако умеем да разпознаем, кое е истински важно за нас, ще можем да се откажем от много маловажни неща. А това е много важно за рамката на краткия ни престой на Земята в този земен живот.
Веселин Орешков
