Елеазар Хараш - Майката, жената, детето
Б.: Здравейте, Учителю Хараш, каква тема сте ни подготвили днес?...
Е.Х.: Майката, жената, детето. И книга се прави такава. Тя е готова до някъде, ама ще може би ще се допълва.
„Истинската майка сътворява Бог и децата си“. Тук се сещам... Това е изпълнение на дълга. Всичко друго вече е второстепенно. „Свещената майка познава нещо от Мистерията на Бога и никога не го губи. Майка, която е в Бога е слънчев извор за децата си. Душата на майката е част от Божията душа. Тези, които не уважават жената и майката се провалят и в този, и в онзи свят. Истинската майка е представител на съкровения живот. В Истинската любов няма земя, няма сътворение. Тази Любов е по-дълбока от света. Истинската любов е древна почит между Дух и душа, които външно изглеждат като мъж и жена. Учителят казва, че когато майката ражда своята дете, това означава, че тя ражда своето сърце, за да го превъзпита, своето сърце. Децата се раждат, за да донесат изгубената любов на майката“. Значи, при много хора, ако нямаше деца, щяха да изгубят любовта си. И затова и някои деца, други животинки гледат, поддържат с котки, с кучета, само и само да се съхранява тази нишка и след време да се превърне в Божия любов. Учителя казва: „Майката трябва да знаят, че детето и не е нейно, то принадлежи на Бога. Казвал съм, майката, не ражда детето, тя е само врата да слезе тази душа. Майката не може да създаде нокът, косъм, око, сърце и така нататък. Учителят казва: Ако майката и бащата не внесат в душата на детето свещен образ на Бога, те не са изпълнили своята предназначение както трябва и учителят казва още: Не трябва да се женят тези, които ще раждат духовни деца. Те трябва да служат на Бога“. Значи има хора, които трябва да се оженят и да имат деца, трябва, други не трябва, това е строго определено. 02:50 „Без Любовта никой не може да твори реалност. Дом, в който има Любов, е богат с Бога. Още от малко детето трябва да се въведе Бог в живота му. А това започва най вече от майката, която сама трябва да е посветена на Бога. Детето се ражда, защото самата карма изисква това дете да се роди, а раждането е сгъстяване на материята. Когато детето се роди, се роди душата, когато се роди душата от жена… Като се роди детето, душата от жена става майка - трансформация, за да се изпълни кармата.
Често има аборти, тоест кармични души, които не искат да слязат в материята, тази душа бяга, защото усеща, че долу е трудно и че хората долу, някои от тях са стари врагове, и че животът в тяло е тежък. Абортът е просто силен отказ на душата да слезе и да изплаща кармата си. Често при аборта горе има частично духовно припадане, какво се случва. Но тази душа по-късно пак ще слезе, защото кармата трябва да я освободи от нови и други още по-тежки прераждания. Душата не може да избяга от това, което е сяла в миналия си живот. Детето е душа, която трябва да извърви пътя си сред тези души, които в случая ще играят роля на баща и майка, те са си души, но това са стари кармични отношения между души, които трябва да изтекат заради свободата, формулите ги…да.
Б.: В другия свят, преди душата да се въплъти тук, на земно ниво, тя всъщност вижда ли, че бъдещите и майка или баща, ако има такава такова съчетание, са нейни врагове, тоест вижда ли връзката от миналото?
Е.Х.: Значи, тя като цяло не вижда обикновено, но тя ако е много духовно напреднала или ако по карма ангела й, той трябва да й разкрие донякъде истината, нали, и тя вече или опасения или слиза, но винаги има и такъв, който долу я обича.
Б.: ...Няма вариант, в който тя да се яви в семейство, в което и майката и бащата да са от миналото врагове..?
Е.Х.: Единият поне има хубаво отношение към нея и някои роднини, а някои роднини може да се под въпрос. Просто зависи от…
Б.: Така както описахте тези взаимовръзки и трансформации, които трябва да изживее майката в процеса на този преход към душата, към любовта, всъщност това описва че целият живот ние трябва да се учим, да проявяваме Любовта и навярно това е начинът да се приближаваме повече към Бога...?
Е.Х.: Ми, ако майката прегръща с Любов, тя храни детето и духовно, подготвя го. Любовта е големият ключ и всъщност чрез Любовта Бог ни прегръща, Бог ни вика към Себе си, Бог ни подготвя за Себе си. Решенията на всички въпроси, казва Учителя, е в Любовта, каквато и да е кармата. Тя може да не смекчи, да не отстрани тотално цялата карма, но ще промени подхода, ще я надскочи и после ще избягва вече, няма да е, въобще живот, посветен на Бога, каквато и да е карма е благословен. Ние сега живеем в много тежко време и благословено, учениците, въпреки нали.
„Ако има Любов между тези души, кармата ще ми е по-лесно. Велико е когато Бог живее в едно семейство. Чувството за истинско майчинство в жената, жената майка е извор за детето. Така Любовта-майка трябва да очисти Пътя на своето дете. Майката, това е идеята за първичната Любов. В нея влиза нещо от първичната Любов, от висшата Душа“.
Ще кажа нещо от Древността: „Хората не знаят, че в Изида и в Дева Мария тайно се е вселила в тях най-древната майка, скрито божество. Те са били чисти души, но тази Прамайка е Любов от съвсем друг род и порядък. Нещо грандиозно. Тя от Абсолюта, от Мистерията, от съвсем друг род и порядък. Тя е Прамайка и тя се е вселила скрито в Изида и в дева Мария. Това е древно същество с Велика Любов и тотално скрито от историята“. Нещо много над синове, над посветени, нещо грандиозно, което, когато дойде в бъдеще, защото тя идва само където има на по-ниско ниво синове и посветени, на високо ниво Богове и Божества. Отглежда с малък допир, с малко участие. Тя е направила Изида да е Изида и Дева Мария да е Дева Мария. И то дала и малка частица от себе си, не е много, така. „Това древно същество на изначалната Любов от Мистерията не се е вселило в цялата си мощ на Любовта. Просто Изида и Дева Мария само са били докоснати. Тази древна Прамайка е неизречена тайна, защото е абсолютно несътворена. Обикновено се вселява частично в деви, но не винаги, не винаги чистотата я привлича, тя избира. Тя е говор на Бездната и е абсолютно скрита от света. Някога в Древността особен лъч от Пра-съществото е излъчил древната Любов като Прамайка божество. Не е от расата на Боговете. Тя е била по ослепителна от слънцето. Тази дребна Прамайка е съставена от Любов и от Бездна, и от Божествено проникновение. Велика, мистериозна, не създаденост, тя и над несътворението, нещо много дълбоко. Самото Пра-същество е вселило нещо от Себе си, за да отглежда тя Богове, а не хора и ангели. Тя ще се яви след време в бъдеще. Тази Прамайка, която е същество от съвършенството, от изначалната Бездна, само за малко се е вселила в Изида и в Дева Мария, и ги е превърнала в Любов. Има много деви, които не са Любов.
Б.: Лицето на тази Пра-майка.... е закрито с було..., защото тук на тази земя няма достойни ли?
Е.Х.: Не само че няма достойни. Тя е много висока летва, тя е… Така ще го кажа. Образ и подобие на най-дълбоката неизразимост и неизреченост. Такава Любов, която просто няма описание.
Б.: Друго име на Истината...?
Е.Х.: Друго име на Истината, друго име на Тишината, много дълбоко нещо.
„Тази Пра-майка е всепроникваща. Ако тя реши, казва един от старците, тя може да влезе във вълк и той да отглежда агни и то много грижовно“. Просто ще забрави, че е вълк, ако реши да влезе. Някога се е случвало. „Тази Прамайка е могъща тайна. Тя е прасърце от Абсолюта, не е от Бога. Тя е тайна, която не се е изказала напълно и няма да се изкаже, защото е част от Мистерията, такава и Мистерията. Тя е майката на майките в най-дълбокия смисъл, и на африканската Пра-майка, дълга история. Знанието е напълно безполезно да познае тази Прамайка, която е дори отвъд съкровеното, тука и мъдростта не помага, защото тя е идея на Абсолюта.
Б.: Чрез някакви натрупани заслуги навярно част от най-пламенните индианци всъщност са докоснати от тази Пра-майка..?
Е.Х.: И те имат такава Прамайка, и тя ги е обучавала на Любов към природата. Но всичко това са частици, докосвания грандиозно същество, нали. Едно от другите нейни имена е Бездната, Безкрая, Нищото, което поглъща и прониква всичко с велика, мистична, мистериозна Пълнота.
Б.: Тя ли бди над сътворените светове?
Е.Х.: Тя е по-дълбока от сътворението. За сътворението се грижат майки, същества с любов, с някаква любов, стигат най-много до Божествена любов, а тя надминава.
Б.: Тоест така както в утробата, детето е един потенциал в развитие, тази Прамайка се грижи и за несътвореното.
Е.Х.: И за несътвореното, и отива към неведомото.
За жената: „Женското начало, това е великата Божия любов. Да познае жената, това е постижение на тайния живот в Бога. В истинската жена тече Бог, а не света. Бог в нея те обича. Тя е уют на Бога. Бог в нея те прегръща - Бог! Истинската жена, това е среща с Любовта, с Бога, а не със света“. Истинската жена в света трудно се явява, рядко и в отделни, така. „Истинската жена живее в небето на своята душа, в своя рай, който са избили хората, тази душа. Те са изгубили райската градина. Това е душата. Любовта предшества душата, душата предшества жената. Ако жената осъзнае душата си, в нея ще се всели Любовта. Изпъждането от рая е изпъждане от душата, отделяне от душата, за да не се омърси Любовта.“, да се предпази на високо ниво в една скрита област.
„Човек без душа няма реалност. Той е в животинското царство. Истинската жена е Божие дело, Бог е нейния водач. Истинската жена, това е истинската Любов, Бог в действие. Жената душа е от мистичен род. Нейното предназначение е да заведе човека при Бога, но трябва да имаш Божествен подход. Всички суфи, които са женят, има много такива, те спасяват жената от света и от сътворението. Не е просто брак, разбираш ли, много тайна връзка, да.
Б.: В този смисъл можем ли да кажем, че истинската връзка е, когато Духът, респективно мъжът, само и единствено когато повдигне душата, респективно жената?
13:33 Е.Х.: Взаимно се повдигат. Тя като душа, той като Дух и няма, дълбоко нещо е тази взаимност и тоз, който се превръща в тях е Бог. Божие излияние, това е съвсем друг род Любов, която света почти няма хабер за какво става въпрос.
„Жената душа е тайно благо на света. Тя е по-дълбока от всички и Евангелия взети заедно, защото тази Любов е Бог в действие. Църквите, горките с тази потиснатост, дето не допускат, особено православните, те ги е страх от жената. Надминава всички евангелия, това е Любовта и Бог вътре, нещо страшно.
Б.: Хиляди години, хиляди години жените са били…
Е.Х.: Неразбрани…
Б.: ...и неразбрани, и от различните религии ограничавани..., което може би е създало от тази карма, на която сме свидетели днес...?
Е.Х.: Да, все е това дълбоко неразбиране. Една шега се сещам, ако позволиш. един мъж казва: Жена, ако умра остави пръстена в гроба ми, да види Бог, че съм бил в ада да и да се умилостиви, да стане милостив към мене. Ето ти го дълбокото неразбиране, какво повече.
„Тази жена може да даде на човека изначалното, велика врата, портал. Истинската жена е глас на Любовта, а истинският мъж е звук на Мъдростта“. Голямо богатство е да знаеш, че някой те обича, някъде тайно, някъде те обича. Това в света може да, няма значение къде живее и как, това е тайна, дълбока подкрепа. „Това означава, че съкровения свят и скрития Бог е с тебе. Любовта, когато е истинска, тя дава силата да видиш Бога. Бъди достоен за Любовта и тя ще дойде. Жената ти е дадена, за да усилиш чистотата си. Истинската жена душа е чисто дихание на Бога. Тази чиста душа, казва Учителят, движи светове, защото е Любов“. Какви евангелия, какви църкви? Учителят казва: „Дълбинното чувство на жената е стихия на природата. В Любовта на тази жена думите имат сърце. Тази истинска Любов е Божие излияние. Тази Любов е безмълвна тайна на Бога. Тази Любов е несподелима, защото сам Бог е в нея и Той не иска да и споделя масово“, не са готови хората., ще я развалят.
„Хората търсят истинската Любов, защото тя създава цялост. Това е изгубил човека в своите начало. Любовта е древен храм на Бога и само този храм разкрива дълбините си. Тази жена душа и влязла в извора на Бога. Любовта е пазене на тайната на Бога. Истинска любов, тази истинската Любов превъзхожда света и човечеството. Жената душа е състояние на Безкрая. Тази жена душа е Слово от сърцето на Бога и затова тази жена свети в сърцето си. Само който е устоял в чистотата, получава Божествена любов и такава жена, тоест Бог му дава нещо от себе си. Жената душа е дар за развитие, тя може да променя реалността, защото е в Любовта и в Бога. Жената е реалност, по-дълбока от света. Земната и умствена жена странства в света, а свещената жена странства в Бога. Тя нашепва предание. Само съкровената Любов ни подготвя за етерната и ефирна Любов. Съкровените неща не се разбират, те се изживяват. Първо беше Любовта, после тя стана душа, а душата се облече в жената.
Жената душа диша в свещено сърце. Жената душа е създадена, но не е сътворена.“ Тя не е напълно в тялото, част от нея и тази част може да повдигне цялото човечество, смятай, без да е напълно сътворена, защото е изумителна. Те не могат хората да се справят с такава съкровеност, такава чистота, изобилие. Само посветените и мъдреците и те не напълно, това е велико нещо. Тя само изглежда сътворена. „Жената до тебе е твоето минало, посятото минало е тук. Сексуалната енергия е дадена, за да постигнеш чрез нея божествената Любов, а не човешката. Истинската любов рядко възниква на земята. Тя е от друго царство, от Плерома, великата пълнота и цялост и които е докоснала са благословени. Целостта е от Бога, това е дарът на даровете. Целостта е Божие единство, Божие насищане“. Сещам се, има примерно хора, които обичат жена или обратно, „Господи, направи нашите отношения красиви и наситени, Божествено наситени“, и това постепенно ще даде, и много такива формули има подобни. Значи, „В тази Любов изгрява Безкраят. Това е Любовта на мистиците“. Не говорим за духовни хора, те частично, ако пипнат малко, частица. „Тук човешката природа се стопява. Тази Любов е над ума, тя е нещо тотално. Умът не може да я разбере. Такова е истинското разбиране и Истинската Любов, и само Бог я създава и я води. Тук при чистата Любов няма грях, няма омърсяване, а чисто и дълбоко взаимно извисяване“.
Сещам се какво е грях: Това е, когато си забравил собственото си обожествяване. Това означава грях. Значи, тук има чисто дълбоко взаимно извисяване. И затова Учителят казва: „Има богове, които са вкусили от дървото за познанието, без да са паднали в грях. Нищо не ги засяга, те са чисти и в тази свещена Любов са заедно с Бога, няма въобще. „Когато си в Бога, ти си отвъд греха, а без Бога, все едно е колко си чист.“
Б.: В една ваша лекция от 90 те години казвате, че Любовта, на която хората се учат тук, в тази школа, земната е само началото. А в същото време в друга ваша лекция казвате, че първото нещо, което е излъчил от себе си Абсолюта, това е Любовта. Ако Любовта, на която се учим тук, в нашите междуличностни отношения, дори онази Любов, която е по-навътре в нас, то кое е над Любовта, което е връзката с Бога?
Е.Х.: Първо, за да стигнеш до това просто пак трябва да минеш през Любовта. Самият Бог, без Любовта умира. Любовта, без Любовта, Безкрая, Бездната са обезсмисля. Но още, която дава смисъл и оживява Безкрая. И когато влезеш таз Любов, която е мистична и която е по-дълбока от живота, Любовта си е по-дълбока от живота. Чак тогава тя ще позволи да влезеш в тайното ниво на Истината. Истината е най-дълбока част от Тишината. Тишината е по-дълбока от безмълвието между другото, има разлика, безмълвието е от Бездната, Тишината е от Мистерията. Мълчанието е духовен свят на ниско ниво.
Б.: Тоест става въпрос за тайната на Истината, защото в една…
Е.Х.: Друга есенция на Абсолюта, много скрита, защото и само Любовта може да позволи да познаваш Истината, да влезеш в таз… толтеките го наричат ядрото на Истината. Ако там не си безупречен, това е взрив, не може да издържиш, само безупречни. Милиони са постигнали по пътя на Любовта.
Б.: Да.
Е.Х.: Имаш ли целостта на Любовта ще издържиш, Ядрото на Истината милиони толтеки.
Б.: Всички знаем есенциалната мисъл, че Бог е Любов, но на едно място Вие или Учителя, но просто наистина всичко ми се слива и не помня точно от кого е, четох, че казвате Бог не е любов, той е нещо много по-дълбоко.
Е.Х.: Учителят го казва, Учителят е виновен, Учителят казва: „Бог е нещо много по-дълбоко от Любовта“. И Тот казва нещо подобно, но понеже хората няма... Каквито и способности, дарби да имат, те нищо не струват пред Любовта, но Бог е дълбинна Истина в скритостта си, в Мистерията, и понеже хората нямат, само Любовта може да даде тази способност и там Бог превъзхожда тази Любов. Но това е един дълъг път, който трябва да извървят и то не е посветените и мъдреците, духовните хора, религията, но там е гробища, по-лошо от гробища, щото гробищата са красота, там живеят безсмъртни леки души, пеперуди, дълъг път, път на преданите суфи, на целостта, на покоя и оттам нагоре се върви.
Б.: Тоест, Пътят към Истината е през Любовта.
Е.Х.: То е, затова е, затова Бог е Любов. Ако Той не беше Любов, умира.
Б.: И за да се пак някои от зрителите…
Е.Х.: Самият Бог щеше да умре, ако не беше Любов.
Б.: Но някои от зрителите да не е, да не разберат правилно, но все пак тя тази Любов е при всичко без изключение, включително и на Голгота..?
Е.Х.: Навсякъде е Любовта, които не разбират, Боре, не мислим за тях, щото те след време ще разберат, ако сега Бог им даде, Бог решава дали да разберат.
Б.: Имах предвид, дори в най-големите страдания и там може да е цвета на Любовта.
Е.Х.: Ами баш там е! Защото в дълбокото страдание се вижда Любовта. Там се прави скока и вече след време отпада страданието. И вече живееш с тайната лекота. Учителят какво страдание ще го докосне. Той е минал през девет кръста. Вторият старец през четиринадесет кръста. Не може да пипнеш там. Страданията горят, те се страхуват, Боре, от Любовта, страданията, мъчнотиите. Голяма сила е Любовта.
За децата: „За да разбереш едно дете, казва окултната наука, трябва да чуеш тишината му. Бог е в дълбините на детето и Той трябва да се събуди. Възпитанието на детето е тайна наука. Забрави, че майките и бащите, училищата. Значи, най-ниското ниво, което може да възпита деца, по нататък ще говоря и как, това са посветени, мъдреци, говоря ти и дълбоки шамани, велики учители. Те са хората, които могат да вселят Бог, защото те го имат. Майките могат донякъде да дадат основа и тези определени души после да намерят посветени учители и учения, но от майката може да тръгне много, обаче тя няма, да.
Б.: Аз ще върна нивото на един по-земен въпрос, но съм сигурен, че много зрители, ще го припознаят като въпрос, който биха Ви задали. Много от майките, понеже имат една такава неизменна любов към децата си, включително сме виждали при кризисни ситуации, когато да кажем са направили нещо нередно, те винаги ги защитават, при всякакви условия, но риск ли е или правилно ли е майката безрезервно винаги да защитава и да оправдава погрешките на детето си?
Е.Х.: Ами това е част от онази велика безусловна Любов на Прамайката, но тя си остава подготовка. Душите трябва да търсят учители и посветени мъдреци и ако са достойни, той учителя прави всичко, той ги изпраща където трябва и той ги покачва, но майката, като изиграла една важна роля, майката си е съкровена, тя обича, има много майки, има тежки престъпници и…
Б.: Но това не е ли вредно за техните деца?
Е.Х.: Не, там се съхранява нещо, което после престъпника при някакъв отделен случай ще разбере тази Любов и от нея ще тръгне към учителя.
Б.: Самият той да е бил свидетел на неизменната Любов, въпреки че прави погрешки много.
Е.Х.: ...Ти ми изпрати боец, който е бил в затвора, който иска да става Син божий. Прекрасно момче, много го харесах, от Пловдив, ММА боец, нали, който станал вегетарианец..., интервютата..., формули..., голяма енергия..., голяма красота в света да стават такива промени с такива хора! Много харесах този човек. Черпихме се, пак ще се черпим след време, уважавам го. Той направи промяна на курса. Това е ММА боец, който блика от енергия да направи бели и той я насочва към Божието царство. От туй по-хубаво...?... От туй по-хубаво в света.... той тръгва. Няма значение вече как върви, той тръгва, не само той.
Б.: Има и други такива.
Е.Х.: Има, има да. А възпитанието, казах, на детето е тайна наука. „Децата имат естествен чист дзен, простота. Чуй детски споделяния сега, може би ги знаеш някои. Шестгодишно момиченце. „Защо Христос не стане президент? Той не лъже и знае всичко“, детски. Друго дете: „Мили Боже, ти ли направи жирафа такъв или просто така се получи?“ Друго дете: „Мили Боже, ти наистина ли си невидим или това е някакъв фокус?“ Децата си естествено питат и такива деца не може да им отговаряш. Не трябва да си баща. Трябва да си честен, доверие, забрави бащата. Дух, отговаряш като на равен с равен. Това е Любов към децата, няма тука, ние сме равни в същността, който си мисли… Сияещи слънца, децата. Изначалното дете е чисто сърце, Боре. Ето, виж какво казват деца, малки деца. „Господи, аз съм на шест години искам да спася нашият свещеник или да не се меся, защото всичко е много лично“, дете. „Господи, защо нашият свещеник иска да ме спасява вместо тебе?“ Гледай колко естествено. Той не иска заместник. „Господи, каква е разликата между един свещеник и мен, защото ако имаме коса и двамата се нуждаем от гребени, ако нямаме коса, и двамата не се нуждаем, ти виждаш ли някаква разлика?“ Гледай каква красота, дзен. „Господи здравей как си, добре ли си, как си със здравето или и ти си се устроил?“, „Господи, ти слушаше ли майка си и баща си като дете?“, той иска да знае детето. Едно осемгодишно момиченце. „Може би мога да ти помогна с нещо, Господи“, то е взаимно, взаимно е. „Господи, следи ме внимателно, за да не сътворя нещо“, творци. Друго дете. „Не се страхувай, Господи, аз съм с тебе“. Друго. „Цветята ти са си получили по-хубаво от хората.“, „Господи, аз Тебе много те уважавам заради вярата ти в човека. Ти имаш много голяма вяра“, голяма вяра, това. „Добре, Господи, Христос е страдал заради хората, а за какво страдат хората?“ Какво ще кажеш. Голяма е детската красота. Тези мога да ги увелича след време, ама ще говорим за възпитанието на детето след време, тайното възпитание. „Господи, докога ще търпиш вярващите и невярващите? Господи, ако имаш лошо мнение за мене, коригирай го, защото по природа аз съм добър и ти много добре го знаеш. Господи, аз мисля, че за умрелите могат да се говорят само хубави неща, защото те могат да възкръснат“. Друго дете, „Господи, ако се хвана сериозно да изучавам твоята книжка, Библията, ще стана ли истински човек или ще стана свещеник?“ Разликата, детето още я усеща. „Господи, ако дявола ми е враг, стани ми приятел да му видим сметката“.
„Господи, не мислиш ли, че хората се стараят да нарушават десетте божи заповеди? Е тогава защо им ги даде? Господи, за какво са създадени тези глупави атомни бомби, че ако тя се стовари върху мене, ще ми обърка целия ден.“, „Господи, ако отвориш смъртни хора, не ме включвай в сметките си, аз си имам други планове“.
„Истинското дете е душа, кристал на Любовта“. По нататък ще кажа, ако Учителят, разбира се, ако е рекъл, за образованието на детето, казах ти, че това е само тайна наука и само посветените в Бога, дълбоко посветените в Бога и Истината могат да образуват в тях образ на Истината, а другите все ще ги възпитават и ще ги отдалечават. Това е иначе, кратко беше.
Б.: Аз си спомням преди няколко години, когато говорихме за атлантите, Вие дадохте един много красив пример за един принцип, който те са влагали в децата още като малки. Можете ли да го припомните?
Е.Х.: Много са обучавали децата. На безупречност и едно от тях е как да посрещнат потопа, доколкото си спомням, и то беше с поздрав, защото това е не е краят на света, а началото на Духа и израстване в Духа, и скок в Духа. И те го посрещат като часът на истина и с поздрав таз Дух. Това е човекът Дух, нали както суфи при корабокрушението, какво можеш да вземеш със себе си. Ако имаш Дух, ще го вземеш със себе си. Не знам дали за това и тогава е ставало въпрос.
Б.: За нещо друго, но аз не мога да си го спомня и беше много дълбоко. (бел.,:"Аз се възвисявам над всеки Мрак")
Е.Х.: Имаме и от атлантите какво казват за възпитанието, щото е голям въпрос и тук щеше да стане дълго.
Б.: Странен е българския език и думите, навярно по някакъв наистина странен , неслучаен Духът, когато е дарявал тази писменост, думата майка съдържа в себе си сричката „ай“, тази сричка.
Е.Х.: На арамейски: Бог.
Б.: Да, на арамейски е Бог, отделно тя се съдържа в едни от най-силните думи, които сте изнасяли от древните езици. Дайте, така като ключ да разшифровате шифъра на буквите на тази дума.
Е.Х.: Значи буквата „М“ е закон на жертвата. На майката, на утробата. Буквата „А“ е водач в почти всички азбуки. Най-силната буква, Прасветлината. Буквата „И“ е на ис, тоест тази прасветлина трябва да доведе „И“, Истината. Буквата „К“ е закон за много противоречия обаче, когато водачът те е завел в Истината правиш скок над сътворението и отново се завръщаш в „А“, в Прасветлината. А „ай“ означава, че в майката има вродена Любов. Любовта означава внедрен Бог. И там вече го има вселено. Въпросът е да изпълниш, нали дълга. И има такива майки даже и на сърнички, които са скачали срещу вълци, срещу, те не гледат и те са, които правят скок. И срещу крокодили, правят скок на другото ниво, като душите остават недокоснати, правят скока си и следващото прераждане може да станат майки на души, нали като жена. Голямо нещо е жената, аз тук не тръгнах, пък тази Прамайка какви неща има, не ги изнесох тука, защото това надминава, ще смути много, щото някои хора ще кажат, как Дева Мария може да е частица, малка частица в сравнение с тази Прамайка. Говоря ти за нещо от рода на една стомилионна, онова е нещо грандиозно. Всичко е по-дълбоко, отколкото изглежда.
Б.: То и самото име Дева вътре в „Ева“, пък след като го обърнеш е „Аве“, навсякъде са тези ключове и кодове, но нека всеки сам да ги изследва, да не отваряме тази тема, но нима толкова са пропаднали в днешно време голяма част от жените, че трябва да даваме пример за саможертвата на майките при животните. Как да съумее на цялата тази преса, която е днес, така на тази псевдокултура, медии, цялата огромна информация, която смачква всичко ценностно в това, жената днес наистина да бъде истинска майка. Тази майка, за която говорите, това съкровено същество, дори за миг да бъде докосната от него?
Е.Х.: Ами тя си го има в себе си. Като цяло не може да го разгърне, щото трябва да има насреща търсач, развитие. Тя си го носи, но и след време ще го разгърне и то си остава недосегаемо, защото това е несътворената душа. В нея пък и не сътворената Любов и няма докосване. Освен това този свят е малцинство, Боре, защото над 60 милиарда са… Бог продължава да твори други души и тези, които не са разбрали, те са в ограничен свят и още повече в ума, а тук има много, които са разбрали, които вървят по този път, така че болшинството, милиони и милиарди са разбрали. Но те за какво да слизат, те са висша цивилизация, слизат рядко на земята, за да повдигнат определени хора. Слизат като души, слизат скрито и някой път излъчванията на такава душа от разстояние кара хората да растат, да ги вдъхновява. Ти, примерно ако имаш една любима душа, която живее в Египет и не я виждаш, обаче тя има таз Любов тя те зарежда, тя ти прави пътя. И искам да кажа, може да е в други светове сродната, дълбоката, близката, какви разстояния за Любовта. Нито сътворението пречи, нито не сътворението.
Б.: И тези други светове, те са Жива Реалност и навярно нашата видимост, тоест можем ли да кажем, че ние черпим жизнени сокове от онази реалност?
Е.Х.: Да, я ни поддържа. И Любовта е поддръжката. Любовта е опората, внедрен Бог, вселен Бог и ако държим на Любовта... И колко скрито, колко явно, няма значение, тя е вода(ч), тя решава. Учителят казва: „Ако разрешите въпроса за Любовта и Любовта към Бога, всичко друго постепенно ще се разреши“, от тук се тръгва.
Б.: И нашата отговорност е именно в тази неизменност към Любовта и към жаждата за Истина.
Е.Х.: И да нямаш неизменност, поне се старай, свършено е. Тези, които правят формули, които се стараят, които четат по малко, те това го внасят и на дълбоко го имат, и когато дойде, то ще се разгърне. Когато се разгърне таз Любов ще стопи сътворението. И за това има хора, които не обичат Любовта, Божествената, защото сътворението изчезва, егото им трябва да изчезне, светът трябва да изчезне, всичко ще изчезне.
Б.: И пак говорим за натрупване, тоест Вие години наред говорите за натрупване на чисти действия, на чисти намерения, на чисто слово. Аз сега се сещам. Сега се сещам преди вчера или преди два дни, една жена ми писа как дълго време прави формули, прави молитви, но сякаш не усеща божието присъствие, но се случва така. Мисля, че преди един или два дни, понеже аз не гледам новини, детето трябва да отиде на мач, нещо пада, наранява се, не успява да отиде. Естествено те си мислят, че е някакъв проблем, но там където е трябвало да отиде пада светкавицата и убива неговото другарче. Ето пак божия замисъл.
Е.Х.: Дето се случи Русе ли?
Б.: Да, и тя каза, аз усетих вече, усетих Бог в това.
Е.Х.: Да, хубаво после, значи, всичко във всички събития участва Бог. Той иска, Боре, да се поучаваме. Друго не иска, Той ги движи събитията. И има, аз съм срещал такива хора, идвали са при мене, не вярва в прераждане, не вярва в Бога, така ми го похвалиха, ми го представиха, седнахме в заведението, забравих жена ли беше, мъж ли беше даже. Обаче бил много добър човек. Нещо да ти кажа. Колкото и добър да е човек без Бога, той ще погуби себе си, ще се отдалечи от Бога, защото неговото добро няма да е в мярката. Добро без Бога означава да нямаш мярката и означава, че това човек е вече губещ.
Б.: Аз го дадох като пример за това колко е важно натрупването.
Е.Х.: Има един друг случай, дава Учителя, дето един тръгнал да убива някой и по пътя там в някакъв трап паднал, и си счупил крака. Много по-хубаво е да си счупиш крака, отколкото да направиш убийство и после карми, да те гонят векове. Бог предвижда за тези, които вървят по този път и които, или там, където има майчина любов, където има хубаво чувство, много неща са предвидени, смекчени и хубаво е като ги видиш после да благодариш, да увеличиш тези отношенията си към Бога. Защото Той е подал тайната ръка. Той е спрял детето.
Б.: Благодаря ви безкрайно за това, че възпламенявате тази Любов в душите.
Е.Х.: И аз съм благодарен.
