Подкрепям Портал 12!
Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции!
Виж повече
Благодарността е тази, която ни отваря вратата към висшите светове. Зор Алеф – създател на Школата на Единното учение, който казва: „Както чистото слово съединява човека с вечността, така и благодарността съединява сърцето му със сърцето на Създателя”.
Споделяме с вас практика – медитация върху петте благодарности, дадена от него, която може да приложите не само днес в Деня на благодарността, но и всякога, когато искате да отворите сърцето си към Божествената Любов:
„Първоначално поставяме ума си върху неговата платформа, като съзерцаваме пламък на свещ няколко минути, с пълно внимание само към светещия обект. Успоредно с това отпускаме цялото тяло от главата към краката. Това не е самата медитация, това е въвеждане в нея. Защото за да може умът правилно да се движи, енергийните канали трябва леко да се отпуснат и да се разширят. А само правилната релаксация дава това разширение. След това изправяме гърба си. При въвеждащата медитация седим на стола като камшик, напълно отпуснати така, както гърбът ни е застанал естествено. Краката обаче трябва да бъдат скръстени долу, като десният е върху левия. Ръцете се слагат върху коленете с длани, обърнати към небето. При това те са напълно отпуснати. Всичко е меко като памук, меко като камшик. Трябва да няма изобщо никакво напрежение. Това може да бъде видяно, когато вдигнем едната си ръка и позволим тя свободно да падне. Повечето хора не могат да позволят на ръката си спокойно да падне, защото постоянно удържат някакво напрежение. Трябва да позволим на ръката си да падне. Не да я удряме в масата, а просто да й позволим да падне. А хората или удрят с ръката си, или я гледат и бавно я свалят надолу, или бързо я свалят надолу, но не й позволяват да падне. Това е проблем, т. е. напрежението, което човек удържа, е толкова голямо, че енергията не може да тече естествено. Втори етап: диша се съсредоточено около 7 минути, като диханието се разпознава като шамандура, която закачена на конец, бавно се вдига от дъното на морето към повърхността, а после бавно се притегля надолу. Да обърнем внимание. При вдишването бавно се вдига като шамандура от дъното на морето нагоре и после плавно се притегля отгоре надолу. Това е Хеее – издишването. Диша се около 7 минути.
След това започват самите петте стъпки на вечността. Те са изразени в пет благодарности. Последователно фокусираме ума и съзнанието си върху дълбокото чувство на благодарност в пет негови йерархични прояви. Защото всяка следваща благодарност е по-високо от предишната.
Първа благодарност
Сядаме спокойно, изравняваме дъха и на първо място се съсредоточаваме върху една проста мисъл – нашата безкрайна благодарност към Всевишния, към живота и към нашето тяло, затова, че то разполага с петте безценни перли: зрението, обонянието, вкуса, осезанието и слуха. Съсредоточаваме се върху всяка перла и си спомняме висшата наслада в живота, която сме получавали от гледка, независимо каквато и да е тя. Гледка на любим човек или гледка на уникално явление, с което сме се срещали. Може би гледката на свято място, а може би гледка на вълнуващ се океан, когато сетивната ни система е била достатъчно фина, за да усети цялото величие на явлението, край което се намираме. Или може би това е била гледка на звездното небе в ранните ни години. Една гледка.
След това си спомняте един прекрасен звук или мелодия, или слово, или обърната към вас човешка реч, или мелодия на ликуваща природна стихия. Например водопад или вълни, или вятър в гората. Спомняте си звука.
След това си спомняте едно благоухание, благоухание, което се е запечатало дълбоко в сетивната ви система. Ще визуализирате розови градини, лотоси, помазвания! А аз бих искал да си спомните някакво много фино благоухание, като благоуханието на кожата на близък човек, на майка ви или на баща ви, или ухание на сено, или мириса на реката сутрин.
След това си спомняте усещане. Усещане, което обгръща тялото ви или когато се потапяте в морските вълни, или когато сте разголени на вятъра, или когато сте изпитвали най-високата степен на физическо благополучие и комфорт, и тялото ви се е усещало най-здраво, изпълнено с енергия и преливащо от жизненост. Пробуждате сетивната и тактилна памет на тялото.
Втора благодарност
След това трансцендирате тази практика по-нататък. Благодарите мислено за възможността да се развивате и да растете духовно още тук и сега, в този физически живот. Защото ако се огледате внимателно наоколо и се взрете в душите на хората, които ви обкръжават, ще разберете, че единици от милиони са отворили сетивата и сърцата си за осъзнатата свята възможност да се развиват като духове тук и сега, в този живот. Милиарди са хората на земята, които никога не са си задавали въпроса: Кой съм всъщност?
Трета благодарност
След това благодарите за възможността да четете в душите на хората, всекидневно запознавайки се с вътрешния живот на ближните ви. И осъзнавате душите на околните като книги, които разлистват своите страници пред вас. На някои от тези страници ще прочетете ода, на някои – заклинания, на някои ще бъде написан епичен разказ. А на някои ще бъдат написани скръбни и тежки думи. Но каквото и да бъде написано върху страниците на душите, те се отварят за вас всекидневно. Колкото хора, толкова книги от вечността. И вие, тук и сега, проявени в този живот, имате цялата щедра възможност да бъдете ученици, учейки се от безценния опит на околните.
Четвърта благодарност
След това ние благодарим за възможността да обичаме, защото никой не може да ни лиши от любов. Нито варварин, нито тиранин, нито социум, нито непоносими обстоятелства в живота ни. Разочарованият носи отговорност за разочарованието си пред самия себе си и пред Господа Бога. Никой не може да отнеме любовта на човека.
Пета благодарност
И накрая благодарим за възможността да бъдем, пълноценно възприемайки живота не само с физическите сетива, а с всичките сфери на личността, душата и тялото, триединно. Това означава да бъдем! Възприемайки през всичките двери на своите кристални сфери и излъчвайки. Диханието на живота, което е вдишано в нас, връщайки го обратно във вид на действия, във вид на чувство, във вид на любов към живота.
Вярното определение за просветления човек е: Човекът истински любящ живота.
