Озирис: Бог е Бащата – Отец; Словото е Синът; Тяхното Единение – това е Животът

Един ден Хермес се унесъл в сън, след като дълго размишлявал върху произхода на нещата. Тежко вцепенение обзело тялото му; ала колкото повече се сковавало то, толкова повече Духът му се извисявал в просторите. Тогава му се сторило, че едно огромно Същество, без определена форма, го зове по име.

– Кой си ти? – попитал Хермес, обзет от страхопочитание.
– Аз съм Озирис, Върховният Разум, и мога да разкрия всяко нещо, разгръщайки булото, което го обвива. Какво желаеш ти?
– Да съзерцавам Първоизвора на Съществата, о, Божествений Озирис, и да позная Бога.
– Молбата ти ще бъде удовлетворена.

И Хермес мигом се почувствал облян от прелестна Светлина. В нейните прозрачни вълни преминавали възхитителните форми на всички същества. Ала изведнъж над него се спуснал страховит мрак, виещ се като змия. Хермес бил потопен във влажен хаос, изпълнен с дим и зловещ тътен. Тогава един глас се надигнал от Бездната: това бил Повикът на Светлината. И фин Пламък лумнал от влажните дълбини и се издигнал до етерните висини. Хермес се извисил заедно с него и отново се озовал сред просторите. Хаосът се сгромолясал в пропастта; хорът на звездите отекнал над главата му, а Гласът на Светлината изпълнил Безкрая.

- Разбра ли онуй, що видя? – попитал Озирис пленения от своето видение Хермес, увиснал между Небето и Земята.
- Не – отвърнал Хермес.
- Е, добре, сега ще го узнаеш и разбереш. Ти съзря онуй, което е цялата Вечност. Светлината, която най-напред видя, е Божественият Разум, съдържащ всяко нещо в зачатък, като заложба, заедно с Първообразите на всички същества. Тъмнината, в която потъна след това, е материалният свят, дето живеят земните хора. А онзи Огън, който видя да струи от Дълбините, е Словото Божие. Бог е Бащата – Отец; Словото е Синът; Тяхното Единение – това е Животът.
– Какво прекрасно сетиво се отваря в мен? – промълвил Хермес. – Аз виждам вече не с телесните си очи, а с Очите на Духа. Как става това?
– Дете на праха – отговорил Озирис, – тъй е, защото Словото е в теб! Онуй, което в тебе чува, вижда и действа, е самото Слово, Свещеният Огън, Творящата Реч!
– Щом е така – рекъл Хермес, – помогни ми да съзра Живота на световете, Пътя на Душите, покажи ми отде иде човекът и накъде отива.
– Да бъде според желанието ти!

И Хермес отново станал по-тежък от камък и започнал да пропада през пространствата като аеролит. Най-накрая се озовал на върха на една планина. Било нощ; Земята била мрачна и пуста, а всички части на собственото му тяло му се стрували тежки, сякаш били от желязо.

– Вдигни очи и погледни! – изрекъл гласът на Озирис.

И тогаз Хермес съзрял чудна гледка. Безкрайният простор и звездното небе го обгръщали със 7-те си сияйни сфери. Само с един поглед, Хермес обхващал Седемте Небеса, разположени етажно над главата му като 7 прозрачни и концентрични сфери, в които той заемал звездния център. Последната сфера била опасана от Млечния път. Във всяка сфера, по своята орбита обикаляла по една планета, придружена от един Гений Покровител, различаващ се от останалите по форма, символичен знак и светлина. Докато смаяният Хермес съзерцавал техните величествени движения, разгръщащи се в простора като разкошно цвете, гласът на Озирис му повелил:

– Гледай, слушай и разбирай! Ти виждаш Седемте сфери на целия живот: през тях се извършват падението и възходът на душите. Седемте Гении Покровители са седемте лъча на Словото Светлина. Всеки от тях управлява една от сферите на Духа, една от фазите в живота на душите. Най-близкият до тебе е Геният на Луната, със смущаваща усмивка и увенчан със Сребърен Сърп. Той ръководи ражданията и умиранията, той освобождава душите от телата и ги привлича в своята сфера. Над него, бледият Меркурий показва пътя на слизащите и изкачващите се души със своя Кадуцей, съдържащ в себе си Науката и Познанието. По-нависоко, сияйната Венера държи Огледалото на Любовта, където душите ту се забравят, ту отново се познават. Над нея, Геният на Слънцето възвисява тържествения Светилник на Вечната Красота. Още по-нависоко, Марс размахва заплашително Меча на Справедливостта. Възкачен на престола си върху лазурната небесносиня сфера, Юпитер държи Скиптъра на Върховното Могъщество, който е Божественият Разум. На пределите на света, под знаците на Зодиака, Сатурн носи Глобуса на Всемирната Мъдрост.

– Виждам – казал Хермес – Седемте сфери, обхващащи видимия и невидимия свят; виждам Седемте лъча на Словото Светлина, на Единствения Бог, Който ги прониква и управлява чрез тях самите. О, Учителю мой, но как се извършва пътуването на човеците през всички тези светове?
– Виждаш ли – отвърнал Озирис – едно светлинно семенце да пада от селенията на Млечния път в Седмата сфера? Това са зародишите на душите. Те живеят като фини еманации в сферата на Сатурн: блажени, безгрижни и несъзнаващи своето Блаженство – но пропадайки от сфера в сфера, се обличат във все по-тежки, груби и тромави външни обвивки. При всяко въплъщение, те придобиват ново телесно сетиво, съобразно средата, която обитават. Жизнената им енергия нараства; ала влизайки във все по-плътни тела, те губят спомена за своя Небесен произход. Така се извършва падението на душите, идващи от Божествения Етер. Все повече и повече пленени от материята, все повече и повече опиянени от живота, те се спускат стремглаво като огнен дъжд, със сладострастна тръпка, минавайки през сферите на Мъката, Любовта и Смъртта, чак до своя земен затвор, където и самият ти стенеш, задържан от огненото ядро на Земята, и където Божественият Живот ти изглежда като празна мечта.
– Могат ли душите да умират? – попитал Хермес.
– Да – отговорил гласът на Озирис. – Много от тях погиват в това съдбовно спускане надолу. Душата е дъщеря на Небето, а нейното пътуване е едно изпитание. Ако, в своята разюздана обич към материята, тя изгуби спомена за своя Произход, тогава Божествената Искра, която се намира в нея и която би могла да стане по-сияйна от звезда, се завръща в етерната сфера като безжизнен атом – и душата се разпада във вихъра на грубите стихии.

При тези думи на Озирис, Хермес потръпнал – защото гръмовна буря го обвила с черен облак. Седемте сфери изчезнали под гъста мъгла. Той видял там човешки призраци, надаващи странни викове, отнасяни и разкъсвани от безплътни сенки на чудовища и животни, сред нечувани стенания и проклятия.

– Такава е – рекъл Озирис – участта на непоправимо пропадналите и зли души. Техните мъки свършват единствено с разрушението им, при което изгубват всякакво съзнание. Но гледай: мъглите се разпръскват, Седемте сфери отново се появяват под Небесната твърд. Погледни натам: виждаш ли този рояк души, който се опитва отново да се извиси към Лунната сфера? Едни от тях пак се спускат към Земята като орляк от птици, пометен от вихъра на бурята. Други, със силни удари на крилете си, достигат до по-висшата сфера, която ги увлича със себе си при своето въртене. Веднъж пристигнали там, те си възвръщат взора за Божествените неща, само че този път не се задоволяват само с отражението им в илюзорния блян на едно безсилно щастие: те биват проникнати от Божественото, с яснотата на съзнанието, просветлено от мъката, с енергията на волята, придобита в борбата. Те стават светлозарни, защото в тях е Божественото, което те излъчват в своите действия. Затуй укрепи душата си, о, Хермес, и проясни помраченото си съзнание, съзерцавайки далечния полет на тия ята от души, които се издигат нагоре по Седемте сфери и се пръскат като сноп искри, отново и отново – защото и ти също можеш да ги последваш: достатъчно е да поискаш да се извисиш. Погледни как се роят и разпръскват те, описвайки фигурите на Божествен танц; всяка от тях се нарежда под закрилата на предпочитания от нея Гений Покровител. Най-красивите Души живеят в Слънчевата сфера; най-мощните се издигат до Сатурн. Някои от тях се възвисяват чак до Отец, сред Могъщите Сили, бидейки Могъщи Сили и те самите – защото там, където свършва всичко, всичко започва вечно; и Седемте сфери мълвят в хор:

„Мъдрост! Любов! Справедливост! Красота! Сияйно Великолепие! Наука и Познание! Безсмъртие!“

***
Думите на Мъдреца са като седемте музикални тона на лирата, съдържащи в себе си цялата Музика, заедно с Числата и Законите на Всемира. Видението на Хермес е подобно на звездното небе, неизследимите глъбини на което са осеяни със съзвездия. За едно дете, то не е нищо друго освен небесен свод със златни гвоздеи по него; ала за Мъдреца това е безпределният простор, където световете се въртят със своите чудни хармонични ритми. Това видение съдържа в себе си Вечните Числа, призоваващите символи и магическите ключове. Колкото повече се научаваш да го съзерцаваш и разбираш, толкова повече ще се разпростират пред погледа ти неговите предели – защото един и същи органичен Закон управлява всички светове.

Той обяснявал, че Учението за Словото Светлина представя Върховното Божество в статичното състояние на съвършеното Му равновесие. Той разкривал Неговото Триединно Естество, което е едновременно Разум, Сила и Материя; Дух, Душа и Тяло; Светлина, Слово и Живот. Същност, проява и субстанция са три понятия, които се подразбират взаимно и са неотделими едно от друго. Тяхното единение съставлява Божествения Разумен Принцип в Своя най-висш израз – Законът на Троичното Единство, който, от горе до долу, господства над цялото сътворено Мироздание.

Отвеждайки по този начин своя ученик до идеалния Център на Всемира, до Творческия Принцип на Битието, Учителят го разгръщал във времето и пространството, раздвижвал го така, че той да се разтваря в многобройни цъфтежи, отново и отново – защото втората част от видението представя Върховното Божество в динамичното Му състояние, т.е. в дейно Развитие, или казано с други думи: видимата и невидимата Вселена, Живото Небе.

Седемте сфери, свързани със седемте планети, символизират Седемте Принципа, седемте различни състояния на материята и Духа, седемте различни свята, които всеки човек и всяко човечество непременно трябва да прекосят в своето развитие през една Слънчева система. Седемте Гении Покровители, или Седемте Космогонични Богове, представляват Висшите Духове, управляващи всички сфери, самите те произлезли от неизбежното Развитие. Така за древния Посветен всеки Велик Бог бил символ и покровител на легиони Духове, които възпроизвеждали Неговия Първообраз в хиляди варианти и които, в своята сфера, имали възможност да упражняват влияние върху човека и върху земните неща. Седемте Гении Покровители от видението на Хермес са Седемте Деви на Индия, Седемте Амеша Спента на Персия, Седемте Велики Ангели на Халдея, Седемте Сефироти в Кабала, Седемте Архангели на християнското Откровение на Йоана – и Великата Седморка, обхващаща Всемира, не само трепти в седемте цвята на дъгата, в седемте тона на гамата, а се проявява също и в структурата на човека, която е триединна по своята същност, но седморна по отношение на своето развитие.
 

• Външността на нещата е като тяхната вътрешност; малкото е подобно на голямото; съществува само един Закон – и Един е Онзи, Който работи! Нищо не е малко и нищо не е голямо в Устройството на Божественото Стопанство.
• Хората са Богове смъртни, а Боговете са Хора Безсмъртни. Блажен е, който разбира тия слова, защото той владее Ключа за всяко нещо.
• Законът на Мистерията е було, покриващо Великата Истина. Целокупното Познание може да бъдат разкрито само пред нашите Братя, преминали през същите изпитания като нас.
• Истината трябва да се измерва според Разума: да бъде забулена пред слабите, които би довела до безумие, и да се крие в тайна от злите, които могат да схванат само отломъци от нея – отломъци, които те биха превърнали в оръжия за разруха.
• Само една Душа, Великата Душа на Всичко, е родила, разделяйки самата себе си, всичките души, които се движат из Всемира!
• Душата е забулена Светлина. Когато човек не се грижи за нея и я пренебрегва, тя помръква и угасва; ала щом налее в нея свещения елей на Любовта, тя се разпалва и гори като безсмъртен светилник.

Затворѝ Истината в сърцето си – и нека тя говори чрез твоите дела! Нека Познанието бъде твоя сила, Вярата – твой меч, а Безмълвието – твоя нерушима броня!

Едуар Шуре из Великите Посветени