Търси

Петър Димков: Сега Христос е най-близко до аурата на Земята

Още по темата ...

Лили Димкова: Да осъзнаем връзката, че Бог е Велика Любов във всичко (ИНТЕРВЮ)

Виж повече
Деца на дъгата-Лили Димкова

Лили Димкова: Новите деца ще възстановяват светлината на Земята

Виж повече
търпение

Пътят на ученика минава задължително през търпението. Какво значи - Търпение до край?

Виж повече
12.01.2022 г.
6099
Подкрепям Портал 12! Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции! Виж повече

Минутите на съзерцание са прекрасни, когато умът ни се изпълва с възвишени, лъчезарни образи, казва една от най-светлите души на нашето време художничката Лили Димкова. Разговаряме с нея за нейния баща Петър Димков – приветлив и  одухотворен, човекът, който ни завеща своите дълбоки познания – тихо, без поучения, само чрез начина си на живот. Човек изпълнен с безгранична вяра в Бог, а любовта си към Бога изразява в живот, посветен на доброто за хората.

„Бог е любов“ – това е за него Бог и това се вижда във всичките му постъпки към растения, животни и хора. Към враговете, независимо какво са сторили на него или на близките му, ако търсят помощ, той не отказва. Изключително скромен и смирен, когато му благодарят за възвърнато здраве или спасен живот, казва: „Не на мен, на Бог благодари“. Животът му е непрекъснат труд. За него няма почивка – „Трудът е най-голямото благо. Вода, която застои, се вмирисва“, казва Димков. Той е ярко доказателство за силата на духа над тялото. До 95-та си годишнина е здрав и дните му са изпълнени от сутрин до вечер с полезен и благодатен труд. Денят му започва неизменно с три книги: Евангелието, Заветът на цветните лъчи и Свещени думи на Учителя от Беинса Дуно.

Ето какво си спомня дъщеря му Лили: „Винаги си тананикаше и си беше изградил бодър, спокоен, уравновесен и благ характер с много чувство за хумор. Изградил, защото той непрекъснато работеше над себе си, за своето усъвършенстване. С годините ставаше все по-благ и светъл. Един живот – светлина“.

Наричали са го шарлатанин, измамник, убиец. Подигравали са се с вярата му, но нищо  не можело да разколебае лечителя в изпълнението на мисията му да работи за Бога, служейки на своите ближни, помагайки им. И съдебни дела имало срещу него, но слава Богу, намирали се добри и признателни хора, които помагали да не бъде осъден. От сутрин до вечер помагал, без да взема от никого нито стотинка. Силна и магнетична личност е бил Димков. Помагал на хората с обичта си, с полагане на ръка на главата. Много пациенти твърдели, че след като той сложел ръка на главата им, което винаги правел в началото на прегледа, питайки за името им, са се почувствали веднага много по-добре.  „Веднъж го попитах: „Татенце, по какво може да се познае един човек дали е духовен?“, спомня си Лили Димкова, а той отвърнал:

„По чувството за благодарност“. „Татко ми говореше колко абсолютно важна е разумността, и че разумността предшества мира, а мирът е основата, върху която се градят всички духовни постижения. Търпението е качество, без което не може да се върви напред. Този, който е тръгнал в божия път, тесния път, както казва Христос, той знае, че трябва да търпи и че за всичко има време и че всяко нещо ще дойде на своето време и че Ръководителят му, Учителят му никога няма да го остави да се спре. Той знае кога и какво да му даде. И затова татко казваше, че е много важно естествено да вървим по този път, нищо да не искаме преждевременно. Всичко с молитва, с медитация, с изчистване на мислите, на чувствата, с облагородяването на характера ще дойде, но по естествен път“.

Молитвите винаги трябва да се казват с дълбоко дишане. Поема се дълбоко въздух, и задържайки го, се казва едно от изреченията, издишва се и така до края на молитвата. Хубаво е да бъдат произнасяни шепнешком, съветвал Димков, а молитвата „Отче наш“ ни е дадена от нашия спасител Исус Христос за нашето спасение. По думите на слънчевия човек, както наричали Димков, основателите на религиите са хора като нас, но работили много за своето усъвършенстване и достигнали висока степен на развитие в пътя на своята еволюция. Но Христос не е от човешка еволюция. Той е божествено, космическо същество, дошло от Централното слънце на Вселената, около което нашето Слънце се върти. От това вселенско слънце идва Христос. Христос е най-великото същество дошло на нашата Земя. Христос не може да бъде сравняван с другите учители. Всички останали са дошли, за да подготвят съзнанието на хората за неговото идване или да донесат съответно с времето и обстановката, нужните разяснения на божествената истина. Неговото идване на Земята е велико събитие. 

Човечеството единствено има свободна воля и е създало една много тежка карма до идването на Христос, която е пречела за неговото по-нататъшно развитие. Със своето идване Христос променя това положение, поемайки тежката карма и със своя живот и смърт той трансформира земната аура и я изпълва със своята светлина. 

С това създава благоприятни условия вече за човешкото развитие по нататък. Останалата част от кармата ще се плати чрез страданията на хората. Това е била едната задача на идването на Христа. А другата – да донесе на Земята силата на любовта. Самият Христос е носител на любовта. И се дава на човечеството възможност да започне своята еволюция. След неговото идване човечеството има възможността вече да се издигне към Бога от  материалния към духовния свят. Няма по-пълно изявление на любовта на Земята освен Христос. Той е облъчил всички същества със своята любов и е дал възможност да възкръсне и разцъфти човешката душа. И след като човек възприеме тази Христова любов и тръгне по пътя на любовта, тогава ще бъде поведен по пътя на мъдростта и на истината. 

Сега Христос е най-близко до нас, най-близко до аурата на Земята и работи най-усилено. Нашето време е много особено, неповторимо, ускорено време, в което кармата се разплаща много бързо, сгъстено, в един живот толкова, колкото преди в много, много животи. 

Христос е трансформатор, защото без него не можем да отидем при Бога. Христовата сила обновява напълно човека – ума, сърцето, душата, духа му. Според лечителя всеки човек трябва да има лично отношение с Христа. Най-правилно вървиш по пътя на светлината, ако не правиш на другите това, което не искаш да правят на теб, смятал Димков и казвал, че името на Господа Исуса Христа носи огромна сила в себе си и произнасяйки името на Господа Исуса Христа тази сила ни огражда, спасява и закриля.

„Татко ми беше казал, когато вкъщи се почувства някаква студенина, някакъв страх или присъствие на нещо нечисто, някаква тъмна сила, да се произнесе формулата: „В името на Господа Исуса Христа и силата на светещия, животворящ Господен кръст, да се разпръснат и изчезнат всички нечисти, тъмни сили, мисли, чувства от дома ми и леглото ми. Това се придружава с прекръстване на стените.  Застава се в средата на стаята с лице към Изток, казва се формулата и се прекръства стената три пъти и по посока на часовниковата стрелка човек се завърта и се прекръстват следващите стени, таван и под“, казва Лили Димкова.

Голямата болка на лечителя е, че злото съществува на Земята, че съществува в живота ни, че се убиват хора, че има бедни, че има сираци, че има неравенство, че има несправедливост.  И той прави добро.  Казва, че ние хората сме колективни същества. И не само от нашите опитности трябва да се учим, но и от опитностите на всички останали и тогава ние ставаме частица от тази обединяваща любов. Ние всички сме свързани и ако един направи добро, с това повдига всички, и ако един направи зло, с това смъква всички, затова трябва да сме отговорни за всяка своя добра мисъл, чувство, постъпка, а така също и за отрицателните.
 

Препоръчани книги:

Драгомира Иванова
Драгомира Иванова
Драгомира Иванова е журналистка. Завършила е Българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Пише статии в печатни и интернет издания, свързани с духовното развитие.  Вярва, че мисията ѝ е да е полезна с тях. Стреми се да развива духовното в себе си и да има хармонични отношения. В словото на Учителя Петър Дънов намира отговорите за живота.
Коментари 0

За да коментирате, е нужно да влезете

Спонсори на Портал 12