Търси

Рудолф Щайнер: Тайнствена подготовка за Шестата епоха, вече се върши от народите на Източна Европа

Още по темата ...
Рудолф Щайнер

Рудолф Щайнер: Аве е обратното на Ева. В такива прости думи някои хора чувстваха великите мистерии

Виж повече
Учителя Беинса Дуно

Учителя Беинса Дуно: Славянството е Олтарят на новата култура

Виж повече
лазурно сияние

По какво се познава идването на Шестата раса на Земята? – По особеното лазурно сияние

Виж повече
03.11.2022 г.
18590
Подкрепям Портал 12! Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции! Виж повече
Преди да развием темата, която ще се окаже тясно свързана със Залезът на Боговете, ще бъде добре, ако изградим необходимата за тази цел основа. Ние трябва да вникнем в общия духовен живот на европейските народи и да видим как различните Души на Народите, респективно техните действия, пораждат един напредък на цялото човечество, започващ от древността, минаващ през нашето съвремие и отправен към бъдещето.

Всеки отделен народ, дори всяко отделно, незначително разклонение на този или онзи народ има своята специална задача в изграждането на споменатия величествен напредък и от казаното досега, Вие се досещате, че в известен смисъл, именно на преди следхристиянската европейска култура се падна задачата, мисията да формира и възпита Аза, издигайки го през различните степени на човешкото развитие. В известен смисъл този Аз беше взет от духовния свят и показан на човека още в дълбоката древност, както установихме това по отношение на северно-германския народ. Ние посочихме как този Аз беше предоставен на хората от едно ангелско Същество, намиращо се между човека и Душата на Народа: От Донар или Тор. Ние видяхме още как отделният човек се проявяваше като лишен от всякакъв Аз, като безличен. И той виждаше Аза като един вид дар, изпратен за него от духовния свят.

Естествено, в земите на Изтока Азът не можеше да бъде намерен по този начин. Там човекът беше толкова напреднал в своето съвършенство, че той усещаше Аза не като нещо чуждо, а като един вид своя лична собственост. И когато източният човек се пробуди за своя Аз, източната култура беше достатъчно напреднала, за да роди онази фина логика и онази мъдрост, които ние откриваме в историята на източното човечество. Следователно, източните народи не можеха да участват в целия този процес, който описвам като един вид „получаване“ на Аза от по-висшия, духовен свят, макар и с помощта на една такава божествено-духовна индивидуалност каквато е Тор. В този процес бяха въвлечени именно европейските народи и те изживяха постепенния преход от груповата душевност към индивидуалния Аз. Северно-германският човек все още усещаше себе си като закрепостен в Груповата душа, като напълно зависим от голямата общност, от племето. Ето защо почти сто години след като Земята беше обхваната от християнския импулс, Тацит описа германите от Средна Европа като хора, които винаги са свързани с определено племе, като части от един общ организъм. Така че отделният човек продължава да усеща себе си като част от племенния Аз. Той чувствуваше съзряването на индивидуалния Аз и неговото обособяване извън пределите на племенния Аз и в Бог-Тор той виждаше заемодателя, разпространителя на Аза, Бога, който всъщност му гарантира неговия собствен Аз. Обаче той чувствуваше този Бог все още свързан с общия Дух на племето, с това, което живее в Груповата душа. И за тази Групова душа ние откриваме израза „Зиф“. Това име е предназначено за съпругата на Тор. Не случайно „Зиф“ звучи като думата „Зипе“, или съпринадлежността към племето и това е фактически така, въпреки че е маскирано и скрито. Обаче в окултен смисъл Зиф означава Груповата душа на отделната общност, от която израства индивидуалният Аз. Зиф е онова същество, което се свързва с Бога на индивидуалния Аз, с разпространителя на индивидуалния Аз, с Тор. Индивидуалният човек усеща Зиф и Тор като същества, от които той получава своя Аз. И северният човек ги усещаше по този начин, докато в същото време останалите европейски народи бяха натоварени с други задачи относно възпитанието на човешкия Аз.

Всеки отделен народ има своите специални задачи. И сега в рамките на западна и северна Европа ние се натъкваме на онзи народ, на онази народностна общност, която познаваме под името келти. Келтският Народностен Дух, за когото от предишните лекции знаем, че по-късно щеше да получи съвсем други задачи, сега беше натоварен с основната мисия да възпита все още твърде младия Аз на европейското население. За тази цел обаче трябваше да е налице и още един вид възпитание, още един вид обучение на самите келти, което беше проведено не посредствено от по-висшия свят. Ето защо напълно отговаря на истината, че чрез своите посветени, жреците друиди, келтите минаха през едно обучение, което те не биха могли да постигнат със своите собствени сили и което впоследствие те приложиха спрямо другите народи.

Изобщо цялата европейска култура идва като един дар от европейските Мистерии. И по-напредналите Души на Народите винаги се явяват като движещи сили за напредъка на цялото човечество. Обаче тъкмо в тази епоха, когато тези европейски Души на Народите трябваше да издигнат хората дотам, че да черпят импулсите за своите действия от самите себе си, беше необходимо едно важно условие: Мистериите да се оттеглят на заден план. Ето защо с оттеглянето на келтския елемент настъпи и едно цялостно затихване на Мистериите изобщо. По времето на древните келти Мистериите осигуряваха едно много по-пряко и непосредствено общуване между народа и духовните Същества понеже Азът все още беше плътно свързан с груповата душевност, но въпреки това келтският елемент трябваше да се превърне във възпитател и разпространител на Аза за останалото европейско население. Или с други думи: Във времето преди същинското северно-германско развитие, европейската култура можа да изпита възпитателното влияние на Мистериите единствено чрез древните келтски Мистерии. И това възпитание в духа на Мистериите пролича външно само дотолкова, доколкото беше необходимо, за да се положат основите на една обща европейска култура. И едва после тази древна култура чрез смесването на най-различни расови общности и качества може да оплоди отделните Души на Народите, отделните Духове на Народите, които непрекъснато поставяха Аза във все нови и нови ситуации, за да го възпитат; Азът, който се бореше, за да се освободи от мрачните пластове на онова, което лежи под Аза на човека.

Следователно, бихме могли да кажем, че след като древната гръцка култура напредна до определена степен в изграждането на онова, до което се свеждаше нейната мисия, в отделните културни периоди на древния Рим се прояви една съвсем друга страна на същата тази мисия. Ние вече отбелязахме, че отделните следатлантски култури се развиват в една строга последователност. И ако вникнем в тази строга последователност на следатлантските култури, ние ще стигнем до следния извод: Древната индийска култура работеше главно върху човешкото етерно тяло. Тъкмо на това се дължи ясновиждащият, преливащ от мъдрост характер на древната индийска култура, понеже след формирането на диференцираните човешки способности тя се превърна в една култура, рефлектираща в човешкото етерно тяло, така че ние бихме могли да я представим графично по следния начин:

От атлантските до по-късните следатлантски времена индийската Душа на Народа осъществи цялото развитие на вътрешните душевни сили, към които се стремеше индиецът, без неговият Аз да е напълно пробуден. А после този Дух на Народа отново пое своята работа, свързана с човешкото етерно тяло. И отличителният белег на древната индийска култура се състои в това, че индиецът можеше отново да се връща в етерното тяло с предварително развити душевни сили, с душевни сили, които бяха усъвършенствувани до най-голяма степен; да, индиецът можеше да се връща в етерното тяло и да изгражда в него онези финни сили, чийто по-късен отзвук откриваме във Ведите, както и в още по-изящните текстове на философията Веданта. Всичко това беше възможно само благодарение на факта, че индийската Душа на Народа постигна една висока степен от своето развитие, още преди да беше възможно възприемането, виждането на Аза, макар че тогава хората все още можеха да виждат със силите на самото етерно тяло. Персийската Душа, но народа не се оказа напреднала до такава, степен. Тя стигна само дотам, да има възприятия в сетивното или астралното тяло. Още по-различно беше положението в Египетско-халдейската културна епоха. Там възприятията се осъществяваха от онази съставна част на човека, която наричаме Сетивна душа*22. Следователно, ние трябва да окачествим Египетско-халдейската култура като такава, която работи главно в Сетивната душа. Докато при гръцко-латинския Дух на Народа нещата стояха така, че той работеше в Разсъдъчната душа. А той можеше да работи в Разсъдъчната душа само поради това, че в етерното тяло тя имаше един вид отпечатък на самата себе си. Обаче в този случай и това е характерно за цялото елинство образите, които човекът има за света бяха не толкова реални, не толкова нагледни. Докато при древната Индийска култура е налице една непосредствена работа в етерното тяло, тук имаме едно по-смътно и по-бледо отражение на действителността. Или, както вече посочих, тук ние сме изправени пред един вид спомени за това, което тези народи някога бяха изживели, като един вид спомени, които се отразяваха в тяхното етерно тяло.



При другите народи, които се появиха на историческата арена след гърците, ние установяваме, че на преден план идва използването на физическото тяло с цел: постепенно изграждане на Съзнателната душа. Ето защо ние бихме могли да вникнем в гръцката култура само ако се опитаме да я разберем от вътре; само ако сме наясно, че при нея като външна опитност е важно това, което блика от вътрешния духовен свят на гръцкия човек. Напротив, народите от западните и северни части на Европа имаха друга задача: Всяка една Душа на Народа трябваше да отвори очите на хората за външния свят и да изгради у тях това, което има значение за физическия план. Северно-германските народи имаха специалната задача да изградят всичко, за което става дума, и то след като те, бих казал, все още се радваха на милостта, на световно-историческата милост да виждат в духовния свят и да извличат от там своите живи, първични духовни опитности, пренасяйки ги в това, което бяха длъжни да постигнат в суровите условия на физическия свят.

Но нека да споменем и един друг народ, който малко по-късно се оказа лишен от тази милост, от тази привилегия, лишен от съответната предварителна подготовка и изведнъж, сякаш с огромен скок, изхвърлен във физическия свят още преди раждането на човешкия Аз; и въпреки тази подробност, този народ можа да се погрижи за всичко, което е необходимо за утвърждаването на човешкия Аз в условията на физическия свят, макар и да беше предвождан само от съответната Душа на Народа, от своя Архангел. Този народ беше римският. Всичко онова, което римският народ предвождан от своя Архангел можа да постигне в името на общата европейска мисия, беше предназначено именно да утвърди човешкия Аз. Ето защо римляните изградиха преди всичко онова, което определя отношенията между Аза и другите Азове. Римският народ положи основите на частното право. Ето защо той стана и създател на юриспруденцията, която изцяло е изградена върху външните характеристики на Аза. Как Азът трябва да застане срещу другия Аз: Ето големият въпрос в мисията на римляните! Защото другите народи, които израснаха от тяхната култура, вече притежаваха голяма част от това, което, така да се каже, оплодява Аза и го изтласква навън във физическия свят, черпейки сили от Сетивната душа, Разсъдъчната душа и от самата Съзнателна душа. За тази цел бяха необходими всички онези изброени от официалната история смесвания на расите, които станаха в Италианския и Перинейския полуостров, в рамките на днешна Франция и днешна Великобритания: само и само да бъде изграден Азът тук на физическия план според различните нюанси, идващи от Сетивната душа, Разсъдъчната душа и Съзнателната душа. Ето в какво се заключаваше великата мисия на онези народи, които постепенно се обособиха в западните части на Европа.

Всички нюанси на отделните култури в Западна Европа намират накрая своето обяснение в това, че в пределите на Италианския и Пиренейския полуостров трябваше да се изгради онази субстанция, чрез която импулсите на Сетивната душа можеха да бъдат пренесени в Аза. Ако проучите отделните народи според техните светли и тъмни страни, Вие ще установите, че при народите от Италианския и Пиренейския полуостров преобладава една своеобразна сплав, съставена от силите на Аза, и от силите на Сетивната душа. Обаче при народите, обитаващи земите на днешна Франция, включително и до съвсем скоро, Вие ще установите една друга сплав, съставена от Аза и от Разсъдъчната душа. Докато големите, световно-исторически постижения на народите, чийто представител е Великобритания, могат да бъдат обяснени с това, че импулсите на Съзнателната душа успяха да проникнат в човешкия Аз. С голямата, световно-историческа мисия на британските земи е свързано също и това, което произлезе от външните, държавно-правни форми. Все пак в този случай свързването на Съзнателната душа с Аза не беше достатъчно. И въпреки това, ако проследите свързването на Съзнателната душа с изтласкания навън Аз, Вие ще установите, че големите, световно-исторически завоевания на британците се дължат именно на тези импулси. Вие ще откриете също, че там, при парламентарните форми на управление, различните мотивации и становища веднага стават ясни и разбираеми, а това отново има връзка с импулсите на Съзнателната душа, която рано или късно трябваше да излезе на преден план в световната история.
Следователно, необходими бяха твърде много нюанси, защото отделните народи трябваше да преминат през различни степени на Аза. Ние бихме открили истинските двигатели на историята, ако разполагахме с достатъчно време, за да проследим как нейните същински сили се разклоняват в различни посоки и действуват по различни начини. Така например душевната организация на западните народи беше устроена с оглед на това, че те не разполагаха с ясни, непосредствени спомени за своите предишни ясновидчески изживявания от духовния свят. Обаче по съвсем друг начин трябваше да се развие по-късно в северно-германските земи онова, което произлезе непосредствено от първичното ясновидство, чиито сили се вляха в междувременно еволюиралата Сетивна душа. Ето от къде идва и характерното вътрешно спокойствие, което представлява само един далечен отзвук от древните ясновидчески опитности на северно-германските хора. Задачата пред южно-германските народи се очерта по-скоро в областта на Съзнателната душа. А Гръцко-латинската епоха беше ангажирана в изграждането на Разсъдъчната душа. Обаче освен да работи с импулсите на Разсъдъчната душа, тя имаше възможността да добави и чудните опитности, свързани с древното ясновидство на северно-германските народи. Всичко това просто се изля в Съзнателната душа на средно-европейските и северно-германските народи. И то продължи да формира тяхната душевна нагласа, така че хората в по-южните германски земи първоначално трябваше да се заемат с вътрешната си подготовка за Съзнателната душа и вътрешно да я изпълнят с онова съдържание на съзнанието, което макар и да е пренесено на физическия план има своите корени в старото ясновидство.

Философските системи на Средна Европа, застъпвани от Фихте, Шелинг и Хегел, още през 19 век, привидно са твърде далеч от митологическата област. И въпреки това те не са нищо друго, освен резултат от най-сублимираното старо ясновидство, от съвместната работа с божествено-духовните сили, протичаща в човешката душа. Ина че би било невъзможно един Хегел да вижда в своите идеи определени реалности, невъзможно би било Хегел да направи едно толкова характерно за него изказване, а именно когато на въпроса: „Какво е абстрактното?“ той отговаря: „Абстрактното е например един отделен човек, който изпълнява всекидневните си задължения, да речем: един дърводелец.“ Следователно онова, което за абстрактния човек представлява нещо конкретно, за Хегел е нещо абстрактно. Това, което за абстрактния човек е само мисли, за Хегел представляваше великия майстор-създател на света. Хегеловият идеен свят е последният и сублимиран до краен предел израз на Съзнателната душа и съдържа в себе си като чисти понятия това, което северният човек доскоро виждаше като сетивно-свръхсетивни, божествено-духовни сили, намиращи се в непрекъсната връзка с Аза. И когато Фихте говори за Аза, това не е нищо друго, освен бих казал утайката от всичко онова, което Богът Тор предостави на човешката душа, само че Фихте го видя от гледната точка на Съзнателната душа и го формира с привидно бедна, ла конична мисъл: „Аз съм“, от която тръгва и цялата му философска система. Една права линия свързва раждане на Аза всред северните народи, Бога Тор или Донар в духовния свят, и философията. Тъкмо този Бог подготви всичко необходимо за идването на Съзнателната душа и за изпълването и с подходящо съдържание, понеже тя беше предназначена да навлезе и действува във физическия свят. Обаче тази философия се опира не просто на външния, грубо-сетивен, материалистичен опит, а на съдържанието, присъщо на самата Съзнателна душа и разглежда природата само като идея в една от нейните други форми на съществувание. Ако вникнете в продължаващо то действие на този импулс, Вие ще вникнете и в мисията, която северно-германските народи имат да изпълнят в пределите на Средна Европа.

И сега се налага да поставим въпроса: Как всъщност напредва мировата еволюция, за която говорим тези дни? Ако обърнем поглед към древните времена, ние ще открием ред забележителни факти. Вече казахме: В древна Индия стана така, че първата следатлантска култура осъществи своето развитие главно в областта на етерното тяло, след като вече бяха налице съответните духовни сили. Обаче имаше и други култури, които съхраниха традициите на древната, Атлантска култура и ги пренесоха в душите на следатлантското човечество. Докато от една страна индиецът овладяваше своето етерно тяло и с негова помощ изграждаше своя забележителен духовен живот, своята величествена култура, от друга страна ние имаме една култура, чиито корени черпят сили от Атлантската епоха и ги препращат в Следатлантската епоха, като по този начин се стига до другата страна на съзнанието за етерното тяло. Това е китайската култура. Вие ще вникнете в същността на китайската култура, само ако се съобразите с това обстоятелство и си припомните, че атлантската култура имаше непосредствено отношение към „Великия Дух“, за когото стана дума в предишните ни лекции, така че тази култура несъмнено има непосредствено отношение към най-висшите степени на мировата еволюция. Обаче тази култура все още оказва своите влияния върху днешните човешки тела по един съвсем различен начин. Ето защо е напълно разбираемо, че тъкмо в тези две култури един ден ще се сблъскат двете големи противоположности на Следатлантската епоха: Индийската култура, която в известен смисъл подлежи на по-нататъшно развитие, и китайската култура, която се оказа втвърдена и затворена в себе си, склонна да повтаря всичко онова, което беше присъщо за древната Атлантска епоха. И колко могъщо е окултно-научно-поетичното впечатление, което се пробужда у нас, когато се замислим върху развитието на китайската цивилизация, върху Китайската стена, която опасва от всички страни онова, което идваше от древността и беше пренесено в Следатлантската епоха. Да, когато сравняваме Китайската стена с това, което съществуваше в древните времена, ние се изпълваме с едно много силно окултно-поетично усещане. Аз само загатвам за тези неща. Но ако ги сравните с днешните научни изследвания, Вие ще установите тяхната изключителна важност.

Нека сега да разгледаме с помощта на ясновидството онзи древен континент на атлантския свят, който следва да търсим там, където днес се намира Атлантическият океан, между Африка и Европа от една страна, и Америка от друга страна. Този континент беше обгърнат от един вид топло морско течение, относно което ясновиждащото съзнание установява, колкото и странно да звучи, че то тръгваше от Юг, през Бафинския залив, после обхващаше северна Гренландия и поемаше на Изток, постепенно се охлаждаше и по времето, когато Сибир и Русия все още не се бяха издигнали до Земната повърхност, се насочваше надолу към областта на Урал, завиваше покрай източните Карпати и се спускаше към мястото на днешната Сахара, за да завърши накрая в Бискайския залив на Атлантическия океан, описвайки по този начин един напълно затворен кръг. Вие се досещате, че днес съществуват само бегли следи от това морско течение, което наричаме Голфщром. Обаче навремето Голфщромът опасваше цялата Атлантида. И сега Вие разбирате, защо душевният живот на гърците изглеждаше като един вид спомен. В душите им например често се появяваше образът на Океана, който е един от спомените за древната Атлантска епоха. И техният мироглед не е толкова неправдоподобен, понеже черпеше своите образи от древната Атлантска епоха. А топлото морско течение, което минаваше над Шпицберген, охлаждаше се и слизаше надолу, китайците буквално пресъздадоха в лицето на своята култура, пренесена от Атлантската епоха и плътно затворена от спомената Китайска стена. Историческият елемент все още не съществуваше в атлантската култура. Ето защо и в китайската култура откриваме известни белези на неисторичност. Ето защо там откриваме нещо прединдийско, нещо, което идва направо от Атлантида.

Нека сега да се върнем към северно-германския Дух на Народа и да проследим неговия по-нататъшен път. Какво би трябвало да се появи сега, когато един народ е възпитаван по такъв начин, че изгражда у себе си това, което наричаме Дух-Себе? Нека да си припомним, че етерното тяло беше формирано в хода на индийската култура, сетивното или астрално тяло в хода на персийската култура, Сетивната душа в хода на Египетско-халдейската култура, Разсъдъчната душа в хода на гръцко-латинската култура и Съзнателната душа в хода на нашата все още незавършена Пета културна епоха. После обаче предстои укрепването на Духа-Себе в съзнателната душа, така че Духът-Себе да засияе в Съзнателната душа, което следва да бъде разглеждано като задача на Шестата следатлантска епоха. И тази шеста култура, която отсега се очертава като култура на възприемчивостта във висшия смисъл на тази дума, защото тя е пропита с безкористното очакване на това, как Духът-Себе ще обхване цялата Съзнателна душа, се подготвя от народите на Западна Азия, както и от изтеглените напред славянски народи на Източна Европа.

Тези славянски народи заедно с техните Архангели са изтеглени напред по ред причини, но най-важната от тях е, че всичко, което предстои да стане в бъдещето, предварително трябва да мине през определена подготовка, действително да бъде изтеглено напред, за да подготви елементите, които ще са нужни на бъдещата еволюция. И във висша степен интересно е да бъдат проучени тези изтеглени напред постове, които една подготвяща се Душа на Народа е изпратила в източния край на Европа, очаквайки следващата епоха. Ето в какво се състои своеобразието на славянските народи, които засега са разположени източно от нас. Цялата им култура поражда у западноевропееца усещането за нещо предстоящо, и по един неповторим начин, чрез посредническата дарба на своите предни постове те възвестяват нещо, което по своя Дух е съвършено различно от каквато и да е митология. И би означавало пълно неразбиране на това, което се заражда в Източна Европа като една култура на очакването, като една култура на копнежа, ако се опитваме да я сравняваме с всичко онова, което носят у себе си западноевропейските народи, разполагащи с такива праволинейно протичащи импулси, които се коренят още в епохата на старото ясновидство. Своебразието, характерно за Душата на източноевропейските народи, се проявява в цялото им отношение към висшите светове. Когато сравняваме това отношение, намира що израз в чудните образи на техните Богове, показващи висока степен на индивидуалност, с нашите митологии от Западна Европа, ние установяваме, че тук става дума за нещо съвършенно различно. И това отношение за става пред нас по такъв начин, че ние можем да сравняваме непосредственото влияние, идващо от Духа на Народите, с нашите собствени представи и мирогледи, и, следователно, да се подготвяме за разбирането на една нова, духовна, по-висша култура.

В земите на Изтока ние откриваме например следното светоусещане: Ето, Западът е приел наличието на светове, които произлизат един от друг или пък стоят редом един до друг. Обаче тук ние имаме ясното съзнание за един свят на космическия Отец. Всичко онова, чиито съзидателни действия откриваме в огъня и въздуха, изобщо в елементите, които се намират в Земята и над нея, представлява за нас едно огромно, всеобхватно понятие, едно цялостно светоусещане, което е пълна противоположност на понятието за небесния Отец. И както например ние си представяме света на Девакана, който опложда нашата Земя, приблизително по този начин усещаме как небесният свят, светът на Отеца прониква на Изток и опложда онова, което за нас е майчиният елемент, Духът на Земята. Да, ние не разполагаме с никакво друго изразно средство, освен да си представим всепроникващия Дух на Земята като един вид оплодяване на майчиното Земно естество. И тогава един срещу друг застават цели два свята, а не отделните, индивидуални образи на Боговете. С после срещу тях двата застава един трети свят: Всичко онова, което бихме могли да усетим като тяхна благословенна рожба. И то не е някакво индивидуално същество, не е просто някакво душевно усещане, а едно общо творение на небесния Отец и майката Земя. Ето как изглежда от гледна точка на духовния свят отношението на Девакана*23 към Земята. И всичко, което сега възниква като благословия, като същинска пролет и неудържим растеж в материалното тяло, човекът усеща като една изцяло духовна сила, а това, което покълва в душата, човекът усеща като един нов свят, като благословенната рожба на небесния Отец и майката Земя. Колкото и универсални да са тези представи, ние ги откриваме най-вече у онези славянски народи, които се намират на границата между Запада и Изтока. В западно-европейските митологии няма и следа от подобни представи. Там ние откриваме прецизно изваяните образи на различни Богове, обаче не и онова, което се съдържа в нашите духовно-научни описания. И така, благословенната рожба е един цял свят, в който обаче на свой ред прониква друг свят. Последният несъмнено е представен вече индивидуално, понеже е свързан с физическото Слънце и неговата светлина. Тук ние имаме работа с едно същество, кое то многократно се появява в персийската митология и притежава макар и в доста по-различна форма на усещанията и представите определено славянски елемент, този елемент е родствен със Слънчевата същност, която разпраща своята благословия в другите три свята, така че съдбата на човека се вплита в самото сътворение чрез оплождането на майката Земя с небесния Отец и чрез нишките, които Слънчевият Дух изтъкава в тези два свята. А петият свят представлява нещо, което обхваща всички духовни проявления. Източно-европейският елемент ясно долавя духовния свят, лежащ в основата на всички природни сили и създания. Обаче ние сме склонни да си представяме този свят по съвсем друг начин и по-скоро да го свързваме с определени природни същества, природни факти и т.н. Нека да се замислим още и върху това, че тази източна душа е в състояние да вижда в природните процеси не само външно-сетивното, а и астрално-духовното. Ето откъде идва и представата за извънредно големия брой същества, населяващи този своеобразен духовен свят, който бихме могли да сравним със света на елфите. Духовният свят, който според духовно-научните представи е петият свят, е приблизително същият свят, който се зазорява в душата на източните народи. Дали Вие го наричате с това или онова име, няма никакво значение; важното е че източните славянски народи носят у себе си съответните усещания и представи, чрез които те спонтанно проникват в този пети духовен план, в този пети духовен свят. Ето с кое основно усещане светът на Изтока подготви условията за появата на Духа-Себе именно в предстоящата Шеста следатлантска епоха, когато Съзнателната душа ще се издигне до степента Дух-Себе. И ние се убеждаваме в това по един забележителен начин не само чрез творческите изяви, които срещаме у тези Души на Народите, но и чрез чудната, тайнствена подготовка за Шестата епоха, която; вече се върши от народите на Източна Европа.

Забележително и във висша степен интересно е, как източният европеец показа своята възприемчивост за чистия Дух чрез факта, че той прие западно-европейската култура с едно безгранично доверие, пророчески загатвайки по този начин, че след време той ще се съедини и с нещо много по-велико. Ето защо лесно е да си обясним и слабия интерес, който той проявява към отделните подробности на западно-европейската култура. От нея той възприема същественото, а не второстепенното, именно защото се подготвя да усвои онова, което ще навлезе в човечеството като Дух-Себе. Особено интересно е да видим, как под влиянието на Изтока там можа да възникне едно понятие за Христос, което се оказа много по-издигнато, отколкото западното понятие за Христос, доколкото то не е плод на духовно-научните изследвания. От всички философи, стоящи далеч от Духовната наука, най-издигнатото понятие за Христос има руският философ Соловьов. Той има такова понятие за Христос, което може да бъде разбрано само от последователите на Духовната наука, понеже непрекъснато го развива, извисявайки го до една безкрайна перспектива и дава ясно да се разбере: това, което днешните хора знаят за Христос, е само началото, защото засега Христовият Импулс може да открие на човечеството само малка част от това, което съдържа в себе си. Ако обаче се замислим върху понятието за Христос, според както то е формулирано на пример от Хегел, ние ще установим: Хегел го схваща така, както може да го схване най-сублимираната Съзнателна душа. Коренно различно изглежда понятието за Христос при Соловьов. При него ясно различаваме двучленността на понятието за Христос и той категорично отхвърля всичко онова, което намира израз в безкрайните теологични спорове и което общо взето се дължи на едно голямо недоразумение, защото обикновените понятия съвсем не са достатъчни, за да обхванат двойнствената природа на Христовото Същество, съвсем не са достатъчни, за да подскажат, че в Христовото Същество ние трябва ясно да разграничаваме човешката същност от духовната същност. Тъкмо на това се опира понятието за Христос, че ние трябва да сме наясно: Какво точно става, когато в човека Исус от Назарет, който подготви всички необходими качества, навлезе Христос? Тук ние сме из правени пред два свята, пред две природи, които трябва да проумеем, макар че на една по-висша степен те отново се сливат в пълно единство. Христос не може да бъде разбран в неговия дълбок смисъл, ако не сме наясно с тази двойнственост. Това обаче може да постигне само онова философско мислене, което предусеща, че човекът се подготвя да навлезе в една нова културна епоха, когато неговата Съзнателна душа ще прерасне в Дух-Себе, така че през Шестата епоха човекът ще усеща себе си като едно двойнствено същество, чиято висша природа непрекъснато обуздава неговата низша природа.

Ето тъкмо тази двойнственост внася Соловьов в своето понятие за Христос и изрично подчертава: понятието за Христос има смисъл само тогава, когато приемем наличието на една божествена и на една човешка природа, и то не като някаква абстракция, а като едно органическо единство. Соловьов разбира и друго: В Христовото Същество ние трябва да виждаме два центъра на волята. Ако вземете теософските възгледи за истинското значение на Христовото Същество, които са възникнали не просто поради наличието на мисловните изводи, присъщи за индийците, а поради действителното духовно влияние на Индия, тогава Вие заставате пред един Христос, в чиито три тела е постигнат моментът на чувствата, моментът на мисленето и моментът на волята. В случая Вие имате една чисто човешка природа на чувства, мислене и воля, в която се потопяват божествените чувства, мислене и воля. Европейското човечество ще осмисли този факт едва след като навлезе в Шестата културна епоха. Обаче всичко това се проявява при Соловьов като един вид пророчество, когато неговото понятие за Христос просветва и възвестява зората на новата култура.

Ето защо тази философия на източно-европейските народи се издига с великански крачки над всякакво хегелианство и кантианство, и ако човек се потопи в нейната атмосфера, той внезапно и ясно усеща зародишните кълнове на предстоящото развитие. И всичко това отива много по-далеч, защото хората усещат понятието за Христос, каквото е то при Соловьов, като един пророчески знак, като самата зора на Шестата следатлантска култура. По този начин цялото Христово Същество и цялото значение на Христовото Същество за философията са поставени в центъра на нещата, превръщайки се в нещо съвсем различно от това, което бихме могли да получим от западно-европейските понятия. Понятието за Христос, доколкото то не е извлечено от духовно-научното познание и не е схващано като жива субстанция, която трябва да се намеси като една духовна мъдрост във всяка област на държавата и обществото Христовата личност, която усещаме като една личност, на която служи всеки, доколкото той е „човек с Дух-Себе“, тази Христова личност е просто изваяна по един великолепен начин в различните тълкувания, които Соловьов дава относно Евангелието на Йоан и неговите встъпителни думи. И наистина, само в областта на духовно-научното познание може да се появи пълно разбиране за дълбочината, с която Соловьов изрича думите: „В началото беше Словото или Логосът“, и за онзи различен начин, по който тъкмо Евангелието на Йоан може да бъде обхванато от една философия, за която усещаме: Да, това е една покълваща философия и по един забележителен начин тя ни насочва към бъдещето!
Както от една страна сме длъжни да подчертаем, че на философско равнище Хегел представлява най-зрелият плод, най-зрелият философски плод на Съзнателната душа, така от друга страна сме длъжни да посочим, че философията на Соловьов носи в себе си онзи зародиш, който през Шестата културна епоха ще прерасне в една философия на Духа-Себе. Може би не съществува по-голяма противоположност от тази между понятието за държавата в най-висшия християнски смисъл, което за Соловьов просветва като сън от бъдещето, онова християнско понятие за държавата и народа, което поднася всички богатства на света като един дар пред слизащия от висините Дух-Себе, само и само да устои пред силите на бъдещето, само и само да бъде християнизирано от силите на бъдещето следователно, няма по-голяма противоположност от тази между понятието на Соловьов за християнската общност, при което понятието за Христос е изцяло ориентирано към бъдещето, и понятието за Божията държава на св. Августин. Наистина св. Августин приема понятието за Христос, обаче конструира държавата така, че всъщност тя остава римската държава, която допуска понятието за Христос само в очертаните от самата нея граници. И сега, важното се свежда до това, каква перспектива дава човешкото познание относно развиващото се християнство.

В държавата на Соловьов, Христос е кръвта, която, тече през целия социален живот. И същественото тук е, че Соловьов включва в държавата всички конкретни качества на отделната личност, така че сега тя действува като една духовна сила и изпълнява своята мисия независимо от характеровите особености на тази или онази личност. Нито една друга философия не е така силно проникната от понятието за Христос, чиято светлина идва за нас не от другаде, а от източниците на Духовната наука, и нито една друга философия не е останала в своя зародишен вид, както философията на Соловьов. Всичко, което откриваме в европейския Изток, от характеровите особености на отделните народи до техните философии, засега се проявява като нещо, което носи в себе си зародишните кълнове на едно бъдещо развитие и тъкмо поради тази причина източните народи подлежат на едно специално възпитание, което е задача на онзи Дух на Времето, когото вече познаваме, защото преди време казахме: Духът на Времето, предвождащ древния гръцки народ и носещ импулсите на християнството, беше натоварен с мисията да се превърне в Дух на Времето за по-младите европейски народи. Този Дух на Времето трябваше да стане не само възпитател на онази Душа на Народа, която носи в себе си зародишните кълнове на Шестата културна епоха, но и да полага специални грижи през първите периоди от нейното съществувание. И сега ние можем буквално да заявим като в случая понятията „баща“ и „майка“ губят своите граници -, че това, което в духовния свят постепенно израсна до съответната Душа на Народа, беше не само възпитано, а изхранено и откърмено от онези сили, за които установихме, че са формирани от древно-гръцкия Дух на Времето, след като междувременно той се издигна до една друга степен във външния свят.

Ето как се разпределят мисиите между народите на Западна, Средна и Северна Европа, и тези от Източна Европа. Аз исках да дам само отделни указания върху тези неща. Изхождайки от тях, ние ще продължим наша та тема и ще посочим, как следва да изглежда една бъдеща Европа, която ще потвърди надеждността на нашите познания, на нашите идеали; ние ще посочим, как под тези влияния северно-германският Дух на Народа по степенно ще се превърне в един Дух на Времето.

Рудолф Щайнер, 16 Юни 1910

Препоръчани книги:

Спонсори на Портал 12