Затова е важно да наблюдаваме събитията с Духът си, а не с ума. Не трябва да тълкуваме нещата по земно му. Тези, които наблюдават събитията външно, те скачат в събитията и стават пленени. Те тълкуват погрешно събитията, а това означава - падение. Те влизат в затвор - в обвързване с хаоса и със света. Те влизат в ограничение, в психически затвор, и така изпускат Истината, която е скрита в събитията. Човекът с неправилно възприятие, т.е. умствено, той нито може да вижда, нито може да разбира, нито да осмисля, защото той няма Дух в себе си, няма Истина. Няма кой да осмисля нещата. Умът не може да осмисля нещата.
Когато казваме, че Бог е Любов, трябва да осъзнаваме, че ние всякога сме благословени, дори и когато потъваме при корабокрушение. Бог грешка не прави. Истинския човек открива Бог в себе си, а не в някакви писания, защото човек е писанието. Библията е последствие, а Бог е причина. Ако не познаеш причината, последствията се обезсмислят.
Не е важно дали си учен, свещенник, албанец или китаец - важно е дали си Любов. Много лесно е да кажеш - "Бог е Любов". Въпросът е - "Ти Любов ли си, ...или не си?" / Елеазар Хараш.