Търси

Елеазар: Богомилството показва величието на духовността пред падението на умствеността и религиите

Още по темата ...

Лили Димкова: Любовта към Бога е Същността на живота (ИНТЕРВЮ)

Виж повече
трети март - Свободата

Елеазар: Въпросът за Свободата изисква Посвещение (ВИДЕО)

Виж повече
Богомислкият дух, мистичният дух работи сега в Света

Елеазар Хараш: Богомислкият дух, мистичният дух работи сега в Света! (ВИДЕО+ПЪЛЕН ТЕКСТ)

Виж повече
Мелхиседек

Мелхиседек: Навътре гледай, защото душата е ключ на Вселената (из Богомилски легенди, Николай Райнов)

Виж повече
20.02.2021 г.
2629
Подкрепям Портал 12! Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции! Виж повече
Учението на богомилите е окултна тайна. То е скрито от погледа и на света, и на църквата. Много книги са писани и се пишат, но богомилските тайни остават, остават скрити. Това са вътрешни тайни, това е култура от по-висши измерения, по-висша от всички църкви и от света. Богомилите, както и толтеките са постигнали правилното пътешествие в неведомото, правилното завръщане. Тайната за завръщането в неведомото е чисто проникване, нарича се чисто проникване в смъртта и тя вече не може да улавя човека и да го заключва.
Богомилите са намерили ключа, който отключва правилно вратата на смъртта. И понеже смъртта е ограбила нещо от съзнанието на човека, нещо от целостта му, то на кладата богомилите си го връщат – те тайно ограбват смъртта. И това е една от богомилските тайни – да ограбиш смъртта, да ограбиш злото.
Смъртта се пронизва само с чиста духовна любов, която отваря прохода към Бога и затова те са богомили, сиреч „мили на Бога“.
Богомилите осъзнали, че с чиста духовна любов те преминават от смърт в живот и затова те приели смъртта с охота, с радост, и минавайки правилно през тази врата, смъртта, те образували новото човечество. Те не минали от смърт в живот, а минали от смърт в Бога.

Богомилството е идея на Всемирното Бяло Братство. То показва величието на духовността пред падението на умствеността и религиите – това е превъзходството на чистата духовност. Богомилството, това е разпространената сила на духовния свят, на духовното, реалното човечество.

Богомилството учи човека на постижението на Бога, постижението на Бога в смисъл постижението на духовния свят. Разбира се, има още много степени. Богомилството е една велика преданост, а преданността е правилният път на енергията да се движи. Духовността не е религия, тя е истински път на любовта към Бога.

Богомилите са единни с Бога и с Любовта, а не с религията и с църквите. Богомилството е духовна и Божия Любов, казано по друг начин – Божия Милост е слязла сред хората, но тази Любов се срещна със стария и голям застой, и (става въпрос за света и църквите) те отрекоха богомилската истина, зад която стои Бог. И поп Богомил казва: Свещениците не са християни, нито са синове Божии. И казва: Бог като Велика Любов искаше да спаси църквата от самата нея, от големия застой, но сам Той, Самия Бог не беше приет и затова църквата умря вътрешно. Най-лошо е да умреш вътрешно, външното е нищо.

Богомилите казват: Ние признаваме само Любовта като чисто, свещено писание. И казва поп Богомил: Не видях в църквата път, а умирание, и видях и живях в тази църковна пустиня. И много блага се даваха, и благата ме отблъснаха, защото видях и бедни да дават на големите чревоугодници, и очите ми се нажалиха. И казва още поп Богомил: Църквата е стара, стара змия, но змия без клада, без благословение, защото кладата е светилище за избраните и тя е смърт за змията.

Богомилското християнство е било едно чисто учение, чисто учение за Бога, но падналото християнство не го прие. То е здраво свързано с Дървото за познаване на доброто и злото, здрава връзка със смъртта и с преражданията, здрава връзка със застоя. Ще обясня: когато си духовен и си отидеш от този свят, ти взимаш със себе си духовността и тя става твоята вечност. Но когато си умствен, това е падение, ти отиваш в астралната змия. Това означава, че те очакват нескончаеми страдания и прераждания, очакват те участи, съдби и заблуди. Те продължават и там, и после отново на земята.
 
Симеон Антипа, един от най-великите богомили, казва:
Злото е създадено от Любовта, от Великата Милост Божия. Злото е създадено, за да се вкореним в Любовта, такава е идеята на Бога – за да се вкореним в Любовта. Определено е всяка душа да бъде пленена от злото и след време да се изплъзне от злото.

Злото е сила, която излиза открито от Бога, за да учи хората. Злото произлиза от една Велика и скрита справедливост. То е поучаващата ръка на Бога. Когато злото (в случая важи и за тероризма, ако трябва после ще ви кажа нещо, това, което казах и в Бургас) е започнало да действа, то е защото Бог му е дал Своето съгласие, тогава то действа и разибра се, никой не може да го предвиди, всички закъсняват.

Бог и злото са два противопоставени извора, две ръце на Самия скрит Бог, две сили за развитието на душите. Една от главните задачи на богомилите е била вътрешно преодоляване на злото в себе си. Бог не може да включи в своето творение същества, които правят и най-малкото зло и затова всички тези същества са изпратени на Земята да се научат.
Това тайнствено зло не е едно и също със Сатана. Сатана само черпи силите си от него. В миналото на това зло е била дадена власт и то е покварило, според богомилите, четирите елемента – земя, вода, въздух и огън. И затова сега в този свят няма обетована земя, чиста земя, няма жива вода, няма пречист въздух и няма свещен огън – те идват от друго място, трябва да ги открием отвътре.

Тези, които обичат това зло са тези, които обичат изкушенията, защото изкушенията ги вкарват в особен сън и успокоение, и така те стават смесени в себе си, и затова те обичат и доброто, и злото. Но с това те не обичат истински себе си и затова те се погубват.

Злото умее да обича удоволствията, които се превръщат в негови собствени страдания. То първо обича удоволствията, а после се чуди защо страда. Злото може само да се подновява, но то не може да се усъвършенства. По своя си път злото не може да стане любов и затова то ще се самоунищожи.

Злото е възникнало в резултат на разкол, който е бил допуснат вътре в самото Божество и тогава Бог му казал: - Добре тогава, съществувай – казва Боян, – но нереално. И то съществува, но няма цялата реалност в себе си – нереално.
 
ПОП БОГОМИЛ
Казва: Вярвай в Безкрайния Бог, а не в мъртвата църква. Църквата е падение от духовния свят в религиозния. Падението на църквата е в това, че тя не се е подчинила на Бога и затова е влязла в ръцете на дявола.
Бог е позволил на дявола да завладее църквата, за да може тя някога да изстрада отделянето си от Бога, така казва поп Богомил. И казва: Целият този свещен строй (става въпрос за йерархиите в църквата) е една голяма измислица. Човекът трябва да наблегне на прякото си и чисто отношение към Бога. Всеки човек е длъжен да устрои сам своите отношения с Бога. Ние не се нуждаем от църкви, идоли, статуи, икони и позлатени свещници, нито от сребро и жалки дълги одеяния. Ние се нуждаем от неизменна любов към Бога.

Отношенията с Бога са лично и свободно дело. Никой не може да устрои на друг човек отношенията му с Бога. И казва поп Богомил: Не е ли странно, когато свещеният дявол кади с тамян и аромати, и иска да изпъди дявола?! А ако свещеникът беше ангел, щеше ли да му трябва тамян?

Религията не е любов, религията е една упорита, огромна суета. Религията е лицемерна, а Любовта е съкровена. Любовта е изпълнителката на Божието дело. Нито свещеникът, нито християнинът говорят езика на Бога, защото този светъл език не е съставен от думи, а от Божието присъствие. И видях, че в църквата израства дявола, а не нашия Бог и разбрах, че който вярва в църквата, вярва в слепотата. В църквата и олтарът е заблуждение, защото не олтарът е олтар, а чистото сърце е олтар. А който няма това сърце, къде е тогава олтарът му? Той няма олтар!

Защо църквата е слязла в религията? Отговаря: Защото не се чувства добре в Бога. Дяволът прави само това зло, което му е позволено – казва поп Богомил. Но църквата прави и това зло, което е непозволено. Значи, както виждате, дяволът се съобразява с Бога и каквото му каже Бог; оттатък няма съобразяване.

Щом търсиш спасението, знай: когато Бог се всели в тебе, ти ще бъдеш спасен. Да те  ръководи църквата, това означава Бог да те е изоставил. Няма тайнство в църквата, тайнството е в Любовта и в истинското развитие.
Що е кръст? – Душа, разпъната върху тялото, това е кръстът. Щом тук си с Бога, и в отвъдния свят ще бъдеш с Бога.
Истинският човек си създава път извън църквата и света. Той сам си е направление към Бога. Ти можеш само да споделяш вярата си с другите, но да налагаш вярата си на другите, това означава да убиваш вярата. Вярата само можеш да я споделиш, но не можеш да я налагаш.

Никакви ритуали не могат да заменят любовта към Бога. Тука само се сещам и ще ви кажа, че много хора смятат, че с добротата могат да угодят на Бога. Само ще кажа: добротата никога не може да замени Любовта, никога!
Туй причастие е другата измислица и църковна заблуда. Та нима този външен хляб и това безумно вино са части от пречистото, несътворено тяло на Христос?  И казва: О, колко е невежа църквата! Църквата се храни и досега с външния мъртъв хляб, с външното мъртво разбиране за нещата.

Всеки, който вярва, че има само един Бог, той всякога е неспособен и на най-малкото зло.

Поп Богомил беше същество на Любовта и настойчивостта. Чрез него, чрез Боян и богомилите Бог искаше да подаде ръка на църквата, която не разбра подадената ръка.

Църквата изпита най-големия си страх от устремените богомили в Истината. За да не се изобличи тяхното мъртво лъжеучение, от там беше големият страх и голямото горене на всичко богомилско.
 
БОГОМИЛИТЕ ЗА САТАНА
На Сатанаил му е било отнето „ил“ – Божествената частица и той станал Сатана. След отнемането на „ил“ той вече нямал същност, значи, отпаднал от кръга на тайните Божествени служители. Тези отмахнати букви са оттеглили тайните си сили и той бил видоизменен. Без „ил“ Сатана нямал вече начало, нямал основа и станал участник в един друг и особен замисъл.

След видоизменението Сатана започнал да обича и да увековечава губителното и отрицателното в живота, такава станала и неговата странна мисия. Това било мисия срещу всички тези, които не разбират замисъла на Бога, който е Велика Любов.

Сатана не е началото на злото, той само му е станал инструмент. Началото на злото е дълбоко скрито в Небитието. Това сатанинско зло не е Абсолютно Зло, това е зло, което самият Сатана не познава и понеже не го познава, не можел да му се противопостави, защото той идва, според Симеон Антипа, от много скрито, дълбоко място.

Спасението е отдръпване от илюзиите на сатанинския свят. Според симеон Антипа „Сатана“ означава преобърната сила, противодействаща сила, проверяваща сила. Това означава неговото име – Проверяваща сила – а не враг. Той е само преграда, но този, който съумее да съживи истинската си любов към Бога, той преодолява преградата и става несътворен, става духовен, става нетленен.

Поп Богомил казва: Църквата е жертва на тленността, на мъртвостта и само любовта към Бога може да ни направи нетленни. Ако останеш тленен, останал си заблуден.

Църквата е религия на смъртта, а свободата, която се дава в църквата, тя е свобода на неверието. Тази свобода в църквата е също тленна свобода.

Сатана прониква навсякъде, където има нечиста духовност. Това е умствената духовност. Тя е лицемерна, изменчива. Защо? Казва поп Богомил: Защото няма душа.

Според богомилските мъдреци, змията е успяла да проникне дори и в Моисей, и когато тя се промъкнала, той допуснал гняв, който се превърнал в престъпление, и което Моисей трябвало много дълго време да изкупва. Както знаете случая, той прави едно убийство и после се самонаказва 40 години и изкупва.

Гневът, според богомилите, е същество, което винаги стои на една крачка от престъплението.
 
БОЯН МАГЪТ
Да се жертваш за църквата е ужасно падение. Истинската жертва е пряка жертва за Бога. Бог оживява в тебе само когато си се пожертвал единствено за Него.

Казва: Демоничният мрак съсича човека, тъмнината го пие, но който е познал Словото, пали огньове и тайни.
Любовта е висшия Божествен лъч в Истината, в истинската история на човека.

Любовта дарява на човека Истината за неговото развитие. Тя му позволява развитие.
Всеки, който се е отрекъл от Истината, той в миналото е презирал истинското знание и така е станал една странна, черна душа. И винаги има кой да ръководи чернодушието.

И казва: Истинското свято Слово принадлежи на древния народ и то всякога ще бъде опазено, и всякога ще се възражда от пепелта. И Боян казва: Открий в страданието си своята чистота.

Истинският човек никога не угасва. На кладата светът беше победен от Любовта.
Не Сатана е враг на Бога, но човекът и неговото неразбиране. Онзи, който преодолява кладата, е най-чист! Боян казва: Той е избрано семе.

Само Бог е истинският хляб и само този хляб трябва да бъде нашето ежедневие. Ще обясня: хлябът, това е чисто духовният смисъл на нещата, без примеси – чисто духовният. Вярно е, че това е скрит смисъл, но това е чисто духовният смисъл на нещата, това означава тайната на думата „хляб“. И който е разбрал духовния смисъл, той ще бъде наситен с пълнота, наситен от Бога. Обикновеният хляб означава да вървиш по пътя на заблужденията и смъртта. Това е  външното разбиране, земното разбиране за нещата. То винаги се плаща много скъпо и прекалено скъпо.

Бог те люби, когато ти е дал вътрешния хляб, духовния хляб, духовния смисъл. Този хляб е връзката с Него, а другият хляб е за тези, които обичат външните неща, заблужденията и илюзиите.

Боян казва: Ако ти не си в Бога, коя църква ще те спаси? Когато Петър предлага престола на Боян, Боян му казва: Не ме е грижа за земно царство. Земното царство е една катастрофа.

На богомилските събирания Боян е казвал: А вие ще можете ли да понесете това, което ви очаква, за славата на Онзи, Който ви очаква в мъчението и над него?
Всички тайнства на църквата са заблуди, само любовта към Бога е истинското тайнство.
Когато Бог заживее във вас, светът ще умре.
Въобще Боян е далече от човешката природа. Той е дух в тяло и Бог е пратил този дух да извиси България. И този дух се отплати на Бога, като подготви своите хора за кладите и това беше завръщането им в Бога завинаги, завръщането в Бога-Отец. И Боян казва: Тези, които рекоха, че сме заблудени в ерес, не знаеха, че сме твърди в Божията Истина и те не ни познаха. Те не узнаха, че нашата ерес ни водеше в Царството Божие, а тяхното царство е земята на падението.
Ето и някои от съветите на Боян:
Вглеждай се в незменното! Вглеждай се непрестанно в неизменното!
Вглеждай се в незабелязаните неща.
Открий скалата в себе си, т.е. несъкрушимостта.
Трупай сила не в себе си, а в Бога.
Измъквай се незабележимо от лошата мисъл (която те е посетила). Тука става въпрос да нямаш съпротива: меко, деликатно, и тя да не разбере за какво става въпрос, това същество.
Тайната на живота се познава чрез трудния път.
Постоянното търсене е печат. В случая думата „печат“ означава избраност.
Дай на хората любовта си, а не помощ. Няма да го коментирам, прекалено е дълбоко, ако трябва друг път ще се спра.
 
КЛАДАТА
Без кладата хората си остават жертви на смъртта, остават земни.
Богомилите бяха изгорени, но не бяха победени, не бяха преодолени. Те преодоляха огъня и станаха Синове на Бога.
Кладата е място, където Любовта одухотворява смъртта и я превръща в тайна на истинския живот. Кладата, казва поп Богомил, е светилище, освобождение, но само за духовността. За умствеността тя е ужас и падение. Тук на кладата може да царува само Любовта. Кладата е велико духовно освобождение от съдбата на света, от ограниченията на света.
Кладата е завръщане у Бога, завръщане у дома. Тук на кладата се утвърждава себепознанието, защото само когато изчезнеш в Бога, можеш да познаеш себе си, иначе няма позволение да се познаваш. Когато станеш духовен, имаш право да отидеш на кладата и да видиш тайно насаме Истината, която ще ти даде себепознанието, свободата и безсмъртието. А що е себепознанието? – Разрушение на старите светове. В случая думата „светове“ означава заблуждения.

На кладата, пред лицето на смъртта, богомилите са знаели, че ги очаква тайната на живота, защото им е бил даден гносис, откровение. Да отидеш на кладата е означавало да имаш реална любов, но която все пак е трябвало да бъде изпитана до дъно.

Богомилите отидоха на кладата, за да се върнат в своя Бог. Кладата само потвърди чистота им и те станаха, казва Боян, орли (в случая означава „висини“). Тези, които са умирали на кладата, всъщност са оживявали в своя дух и вътре в Бога. И те често казвали: Господи, колко е хубава смъртта! И Боян казва: Ако любиш Бога докрай, дори и в най-голямото мъчение ще Го образуваш напълно в себе си. Значи, ако Го обичаш, дори и в най-голямото мъчение ще Го образуваш напълно в себе си.

АУМЪ

Лекция на Елеазар Хараш за богомилите, 2012-а година, Варна:
 

Препоръчани книги:

Елеазар Хараш
Елеазар Хараш
Елеазар Хараш е един от най-емблематичните представители на чистата духовност в нашето съвремие. Около 40 години изнася лекции в сферата на духовното развитие и себепознанието. Словото му се отличава с особена чистота, дълбочина и свобода.

Като лектор и писател изнася квинтесенцията на всички световни учения и значими мъдреци, обединявайки чистата духовност на цивилизациите и техните Учители от древността до днес. В лекциите си поставя мост между всички древни учения и религии, като премахва разделението, омразата, междуособиците и показва тънката връзка в основата на всяко учение. Основните принципи в изнасяните лекции от Елеазар Хараш са: Любовта, Мъдростта, Истината, които съграждат главната посока в развитието на всяка душа.

Важна особеност в дейността на Елеазар Хараш е тази, че по отношение на своите последователи и ученици той не прави формално обединение в организация, структура или каквато и да е външна обществена, социална или религиозна форма. Напротив – налице е свобода и непривързаност. Елеазар Хараш изнася в лекции, книги и видео интервюта, всичко необходимо за персоналното духовно развитие на всеки човек, без да го поставя в условия на каквато и да е зависимост. Многократно казва, че в духовното развитие се върви самостоятелно, чрез воля и по свобода. Всички негови лекции са безплатни, а в ежедневието си работи, потопен в дълбини за всяка нова книга, предстояща лекция или видео интервю.

„Любовта ти дава живот, Мъдростта – светлина, Истината те дарява със свобода. Затова Учението е универсално и това е нашата свещена троица – Любов, Мъдрост, Истина. Отнема недостатъците, слабостите. В това учение не можеш да мразиш, да критикуваш, да завиждаш, да боледуваш. Нямаш проблеми. Имаш задачи. Дава нещо универсално, което не се обяснява, а се чувства. Дава възможност да познаеш онази част от себе си, онази пълнота в живота, която е изгубена още в рая. Изгонени от рая – изгнание означава изгубената пълнота и Учението я връща. Но трябва да се отдадеш много искрено, предано.“

 
  • Главното ударение на това учение – е в чистотата, тя е външна, вътрешна и мистична.
  • Другото ударение е в смирението и всеобхватната мъдрост.
  • Чистотата трябва да бъде явна и тайна, скромна и тиха, а смирението трябва да бъде без показ.
  • В това учение са важни малките постоянни усилия – те са безусловни.
  • Мъдростта е всеобща.
  • Това е учение за чистия път към Бога.

За истинските ученици, Елеазар Хараш казва няколко основни принципи:
  • Който е въвлечен в света, не е ученик. Ученикът ражда хармония от себе си, а не от другите.
  • Човекът се учи, но не се развива. Само ученикът се развива.
  • Ученикът не се бори със ситуациите – той ги преодолява.
  • Ученикът знае, че любовта към Истината го освобождава от борбата за оцеляване.
  • Ученикът всякога съхранява Любовта, защото знае, че само чрез нея възприема Бога правилно.
  • В смирението на ученика е скрит силен огън. Ученикът живее в потока на Бога. Той е сключил свещен съюз с Тишината.
  • Ученикът има свещен говор. Той има чист и динамичен покой.
  • Ученикът всякога съхранява своята чистота, за да може да има висше ръководство.
  • Ученикът е владетел на себе си и затова обстоятелствата не го владеят.
  • Никога не нарушавай своята безкрайност.
  • Ако изгубиш опората на живота си, придобий увереност.
  • Човекът е красив, когато е създал Безкрая в себе си.
  • Поставяме на първо място Бог в живота си, а после себе си.
  • Ученикът всякога избягва злословия и многословия. Ученикът много бди над думите, вършителите на кармата.
  • Ученикът знае, че тайната на живота е в това, че има само Едно Действащо Същество.
  • Ученикът познава намерението като тайна енергия на собствената си същност.
  • Ученикът познава свещеното Слово и свещеното Слово го познава.
  • Ученикът носи в себе си силата, която може да изменя пространството. Разбира се това става насаме, между него и Бога, във взаимно съгласие.

„Аз съм благодарен, че имам такива ученици, които видях, и за които Учителя ми каза, че са определени.
Аз наблюдавам от много време тяхната работа – мога само да кажа, че е нещо изключително да познаваш истински ученици на Учителя – скромни, тихи, могъщи – ежедневно и съзнателно работещи върху себе си – бих казал – те са една светеща тишина. С тях ще образуваме ядрото на България, с тях ще работим и в бъдещето, защото Учителя иска могъщи ученици – надрастнали изкушенията на живота, победили напълно змията в себе си, господари на себе си и на своята съдба...познаващи същността на учението...чиито символ е диамантената воля. Няма време за поздрави и външна култура, няма време за излишни въпроси, няма време за отпускане и отлагане...няма време за баби в окултизма. Сега е огнено време, огнен цикъл, сега е време, в което се изработва могъществото на ученика и неговото изключително смирение, което е висок връх."




 


Биографични данни:
Елеазар Хараш е творчески псевдоним на Петьо Йорданов, роден във Варна на 29-и януари 1954-а година. Израства в уединение сред семейство на глухонеми. От 8 годишна възраст започва да изучава тайните на природата и да общува активно с невидимия свят. Още като дете е привлечен от невидимото и жаждата за Бога.

Елеазар Хараш е продължител на Учението на Всемировия Учител Беинса Дуно (Петър Дънов), като своеобразно поема щафетата в Учението през 1986-а година от прекия ученик на Учителя – Брат Михаил – Омраам (1900 – 1986).
Елеазар Хараш започва да издава редица книги, както по свои лекции, така и по Словото на Учителя, или както го нарича – Първия Старец от йерархията на 24-мата Старци.

„Името Елеазар Хараш ми е дадено от Учителя през 87-а година, да нося с него отговорност. Дадено е след самадхи, с него нося голяма отговорност. Има две значения, ще кажа само едното: Божествен център."
 
Афоризми от Елеазар Хараш:
  • Чистите действия нямат съдба.
  • Само Любовта лекува, защото е Сила Божия.
  • Бог въоръжава с Любов този, когото иска да съхрани.
  • За да бъде човекът висше същество, той трябва да има воля избрала Бога по свобода и любов.
  • Над всяка практика е чистото сърце, то може да променя събитията.
  • Който е познал себе си, става Изгряващо Слънце в себе си.
  • Силата работи в Тишина.
  • Гласът е загадка. Има гласове, които ни пречистват. Изворът показва, че само това, което е постоянно, е реално.
  • Най-здравословният живот е близост с Бога.
  • Знанията са бреме, Мъдростта е лекота.
  • Истинското образование е да научиш детето да търси Бога цял живот. Детето трябва да търси умението на Словото.
  • Дълбинно Чистото е всякога трудно за разбиране.
  • Овладей себе си, ако искаш да получиш Пътя си.
  • В Любовта е Единението. В Истината е Изчезването.
  • Древността действа с Безмълвие и Безупречност. Древността работи и сега. Тя е тук. Тя е Всеобхватът.
  • Словото превъзхожда всяка наука и религия.
  • Словото отключва световете – измеренията. В Словото е скрит Пътят.


Творчество:
След 1989-а година, Елеазар Хараш продължава изнасянето на лекции, като първоначално това са сбирки в апартаменти и малки зали, в градовете София, Варна, Бургас, Русе, Добрич, Плевен, Шумен, Стара Загора и др. Постепенно започва един процес на поставяне на основите и актуализацията на цялостната визия на всички духовни течения през вековете до днес. Паралелно с това Елеазар Хараш издава книги за духовно развитие. Някои от най-дълбоките са за Христос, автентичното християнство, богомилите, както и множество лекции за Египет, Атлантида, Древна Индия, Учението на толтеките, Мъдростта на индианците, Мъдростта на суфизма, Мъдростта на Лао Дзъ, както и Мъдростта на народите по света.

Една от най-разпространените му книги е „Формулите - свещени ключове“, в която се съдържат 1000 тематични формули за работа със Словото. Най-дълбоките книги на Елеазар Хараш са по темата за Мистериозните Старци.
Освен книги със свои лекции, Елеазар Хараш издава книги на редица мъдреци и мистици. Издава книги на белгийския мистик и драматург, носител на Нобелова награда за литература (1911-а година) – Морис Метерлинк. В серията от книги влизат и книги за Кабала, тайната на числата и множество тематични книги из Словото на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно).

Видео интервюта и лекции:
От 2016-а година Елеазар Хараш започва изнасянето на видео интервюта пред специализирания сайт за духовно развитие и себепознание – Портал12. В поредица от теми, чрез интервютата се навлиза плавно в дълбочината на фундаментални истини и принципи, свързани с осъзнаването, будността и развитието на духовните добродетели и способности. Така от началните и базови теми през 2016-а година, зрителите се потапят до изключително дълбоко Слово, предадено същевременно на разбираем език, едва 3 – 4 години по-късно, разглеждайки ретроспекцията на подбраните теми.

Паралелно с това, Елеазар Хараш продължава да изнася лекции във Варна (и по изключение 2 лекции във Велико Търново (2017 и 2018 година).

Коментари 0

За да коментирате, е нужно да влезете

Спонсори на Портал 12