"По време на изпитанията Бог знае способностите на човека, но самият човек не ги знае. Целта на изпитанията е човек да познава все повече себе си. Изпитанието е огледало, в което човек проглежда в себе си. Той вижда своите цели, своите намерения и стремежи.
По време на изпитанията търсачът на Истината заражда в себе си семето на Свободата.
Целта на изпитанията е свещенна - да придобием своята Свобода! Който е придобил свободата си, е устоял в Истината. Тогава за него мракът вече не е мрак, той вижда другото му лице. Това лице е усмивката на Бога.
Има три вида мрак:
Първият мрак това е външният мрак, забуленият мрак. Многобройни същества живеят в този мрак. Той е свързан с въображението. Той е носител на страха за човеците. Той е наречен внушаващият мрак. И понеже този мрак е приет от човеците още от древността, поради това приемане той е станал самовнушаващ се мрак. И досега той тегне на милиони човеци, които не са направили в миналото своя избор за Любовта.
Вторият мрак е по-опасен. Той е изтънчен и полудуховен. Опасното в него се състои в това, че той е съставен от смесването на светлината и тъмнината. Този мрак е свързан със знанията и желанията на сърцето. Този мрак е наречен отклоняващият мрак. Милиони човеци са отклонени от този мрак, защото в древността не са направили избор за Мъдростта. А без Мъдрост, Същността е изпусната. Така човек тръгва по един път, който му е натрапен, но натрапен толкова тънко, че човек си мисли, че това е неговият път.
Третият мрак, това е Свещенният мрак. Наричали са го още Божествен мрак. Древните толтеки го наричаха Неведомият или Мистичният мрак. Този мрак носи Реалността за човеците. Той носи неописуемата Реалност, но само за тези, които са избрали Истината. Този мрак е съставен от пустотата. Да придобиеш пустотата, значи да бъдеш във велика пълнота, необятна пълнота. Този мрак е наречен още поглъщащият мрак. Това е другото лице на ослепителната, древна Прасветлина. Който е заслужил да бъде погълнат, той се е превърнал във вечност, наречена безсмъртие. Който е бил погълнат от този мрак и изплют обратно, той заживява в сътворения свят като огнена същност, която в древността се е наричала Дракон. Този Неведом и Свещен мрак е мястото, в което са живели драконите и боговете от Първата Слънчева раса.
Мракът няма очи, но пресъздава в човека най-истинското виждане. Мракът няма разбиране, но пресъздава в човека един чуден и възхитителен разум. Мракът няма сърце, но по един странен начин обожествява човека. Мракът няма ухание, но пресъздава в човека неговата собствена душа. Мракът няма в себе си безсмъртие, но който е минал достойно през него, се обезсмъртява. Мракът по своята същост е неутрален. Той няма в себе си силата да обича или мрази, но ако недостоен човек попадне в него, в такъв човек се събужда омраза. Тази омраза съществува дълбоко в човека, а не в мрака. Ако в мрака влезе достоен човек, излизайнки от мрака, в този човек може да се събуди най-великата любов. Но тази любов е била дълбоко заровена в човека, а не в мрака. Човекът е двойнствен, а мракът е само събудител. В мрака няма истина, но минавайки през него, човек става истинен и придобива Свободата.
В мрака е скрито мистично послание. То гласи: Не вярвай, а бъди! Посланието на мрака е: Бъди съвършен!
Елеазар Хараш, Варна 2005
Григор Михайлов