Търси

Елеазар: Христос освети кръста, а богомилите осветиха кладата

18.11.2019 г.
3885
Подкрепям Портал 12! Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции! Виж повече
Богомилите постигнаха една самоизбрана смърт в името на по-висше развитие и съществувание.

Богомилството е божествен дар за България и божествен замисъл, защото на Земята слязоха безсмъртните, верните на Бога и показаха пътя към Бога. Значи, те много прераждания са мечтали да докажат на Бога върховно единение, неизменна любов, и долу на кладите беше окончателното им единение и доказателство за отношението към Него, тъй като те самите са огнени духове. Богомилите не бяха разбрани само от застоя, така нареченото „старото човечество” или както Учителят го нарича „Дървото за познанието на доброто и злото”.

Богомилският стремеж, това е превръщането на преходното във вечно,  това е устремената култура към безсмъртие, която църквите нарекли „ерес”; представителите на истината и на Бога бяха наречени „ерес”. Както казах и в Русе, и в Бургас, и тука съм казвал: Истината се намира в ереста, в т.н. "ерес".

Богомилството не е църква, това е жива любов към Истината и към Бога: без догми, без ритуали – жива любов до смърт; огнена, безсмъртна любов. Богомилството е велик възход не на религията, а на любовта. Както ви казах, Боян казва: Християнството е ненужно; църквата е ненужна; религията е ненужна – нужен е само Бог! Много кратко, много ясно и много точно....Възход на любовта и на чистата духовност, която е влязла в сблъсък със старото човечество, което е църквата и държавата.

Идеалът на богомилството още тогава е изпреварил средновековието. Дори и сега много хора още не са готови за него, не са готови за Бога. Богомилското учение наистина носи в себе си нещо универсално и то е идеята за безсмъртието. Защото богомилството идва от Божествения свят – говорим за съвършените богомили – от съвършения свят. Както ще видим после, те не чакат въобще възкресение, те живеят в Бога.

Хиляди богомили са преминали тогава през окови, тъмници, страдания и клади, за да се родят тотално в своя Бог и в своята Истина, която единствено почитат, която е и Божията Истина, която въобще всички хора търсят. Навлизайки в тази Божия Истина, те постигнаха своята нерушимост завинаги. И Боян казва: Влезеш ли в Истината, вече нищо не може да те разрушава. Докато си извън Истината, все ще умираш, все ще има разрушения.

Христос освети кръста, а богомилите осветиха кладата.

Думата „богомил” идва от „Бог” и „милост” – това е човекът, който е придобил милостта на Бога. Въобще „богомили” означава скъпи на Бога, мили на Бога, любими на Бога; любими същества на Бога и това е от хиляди години любими – долу само доказаха това.

В „Отче наш” богомилите казвали: „Отче наш, дай ни хляба свръхестествен, дай ни хляба надсъщен”. А това е онзи неземен хляб, който тече от самия Бог, от Същността на Бога и който те храни вътрешно. А земният хляб зависи от човешки отношения. Това означава, че Самият Бог е истинският хляб. Другият път ще говорим за един мистик, който казва: „Когато ядем хляба, ние не ядем хляба в хляба; ние ядем вътре скритото в хляба – Словото, Духът и Животът”. Това е, което ни насища, а не хляба. Но следващият път ще говорим за три чудни същества: едното от тях е Настрадин Ходжа, с който ще завършим, а другото е Ангелиус Силезиус, за който ви казах преди малко и който казва чудни неща. Той казва и подобни богомилски неща, казва: „Аз мъката я пия като мед”. Просто прекрасно същество, но другият път ще говорим за три чудни, изключителни същества.

Да се върна: през тринадесетия век броят на съвършените богомили е над шест хиляди; броят на последователите в Европа е над четири милиона. Тежък удар за църквите и държавите. Даже поп Богомил започнали да го наричат „световен папа”. Това допълнително било опасност и бреме за църквите, тъй като те виждали в него истински баща.

Богомилите отхвърлят всички песнопения и молитви на църковните отци, за каквото и да се отнасят те. Те приемат само „Отче наш”, защото е дадена от Христос. Отхвърлят всички литургии и претрупаности, защото Христос е действал, а не е правил такива неща, не е извършвал литургии.

Когато попитали Василий Врач: По какъв начин останките на светците вършат чудеса?, Василий Врач казва: Понеже в тях са се заселили демони, които са останали в гробовете – те вършат чудесата, за да измамят неопитните и да ги обвържат и отклонят, и да ги склонят да почитат светците, вместо Самия Бог, защото поклонението принадлежи единствено на Бога. Това означава, че който го заменя със светци, той не знае какво прави.

Казва Василий Врач: Само Бог е свят и никой друг. Дори и боговете не са святи! Забележете: Само Бог е свят и никой друг, дори и боговете не са святи!

Според богомилите най-непростимото нещо е, когато човек се страхува от смъртта и страданието, защото Боян им е казал: Жертвата е по-силна от смъртта.

Богомилството разрушаваше външната показност и гордост на фалшивата християнска църква и вяра. Както виждате, това изглежда като критика – нищо общо, сам Бог изобличава. По него време Бог е решил чрез богомилите и особено чрез Боян и Богомил – Самият Той действа. Въобще тука няма място за критика, за осъждане и т.н.. Тук става въпрос за съвършените богомили, а те изнасят Истината.

Богомилите, това е превъзходството над човешката природа и нейното земно мислене. Богомилите разбират духовното, защото те са духовни същества, а не църковни, нито земни.

„Земни” означава „оплетени”. Само духовното може да разбира Бога. Само хора с могъщи духовни крила са могли да се издигнат над църковните измами и над заблудите на света.
Църквата искала да включи в своя затвор не само богомилите – целия свят. Оказало се, че богомилите не били от този свят, няма как да ги включиш в своя затвор, в своята система. Те не били от този свят – те били от духовния свят и от Божествения свят.

Богомилството, това е истинското, окултното християнство, вътрешното християнство и никакви трудности, заплахи, страдания и клади не са могли да спрат съвършеноотдадените, защото това са огнени, Божии духове.

Разбира се, цялата тази лекция е само малък откъс, тя ще има много продължения след време.
 
Елеазар Хараш
Елеазар Хараш
Елеазар Хараш е един от най-емблематичните представители на чистата духовност в нашето съвремие. Около 40 години изнася лекции в сферата на духовното развитие и себепознанието. Словото му се отличава с особена чистота, дълбочина и свобода.

Като лектор и писател изнася квинтесенцията на всички световни учения и значими мъдреци, обединявайки чистата духовност на цивилизациите и техните Учители от древността до днес. В лекциите си поставя мост между всички древни учения и религии, като премахва разделението, омразата, междуособиците и показва тънката връзка в основата на всяко учение. Основните принципи в изнасяните лекции от Елеазар Хараш са: Любовта, Мъдростта, Истината, които съграждат главната посока в развитието на всяка душа.

Важна особеност в дейността на Елеазар Хараш е тази, че по отношение на своите последователи и ученици той не прави формално обединение в организация, структура или каквато и да е външна обществена, социална или религиозна форма. Напротив – налице е свобода и непривързаност. Елеазар Хараш изнася в лекции, книги и видео интервюта, всичко необходимо за персоналното духовно развитие на всеки човек, без да го поставя в условия на каквато и да е зависимост. Многократно казва, че в духовното развитие се върви самостоятелно, чрез воля и по свобода. Всички негови лекции са безплатни, а в ежедневието си работи, потопен в дълбини за всяка нова книга, предстояща лекция или видео интервю.

„Любовта ти дава живот, Мъдростта – светлина, Истината те дарява със свобода. Затова Учението е универсално и това е нашата свещена троица – Любов, Мъдрост, Истина. Отнема недостатъците, слабостите. В това учение не можеш да мразиш, да критикуваш, да завиждаш, да боледуваш. Нямаш проблеми. Имаш задачи. Дава нещо универсално, което не се обяснява, а се чувства. Дава възможност да познаеш онази част от себе си, онази пълнота в живота, която е изгубена още в рая. Изгонени от рая – изгнание означава изгубената пълнота и Учението я връща. Но трябва да се отдадеш много искрено, предано.“

 
  • Главното ударение на това учение – е в чистотата, тя е външна, вътрешна и мистична.
  • Другото ударение е в смирението и всеобхватната мъдрост.
  • Чистотата трябва да бъде явна и тайна, скромна и тиха, а смирението трябва да бъде без показ.
  • В това учение са важни малките постоянни усилия – те са безусловни.
  • Мъдростта е всеобща.
  • Това е учение за чистия път към Бога.

За истинските ученици, Елеазар Хараш казва няколко основни принципи:
  • Който е въвлечен в света, не е ученик. Ученикът ражда хармония от себе си, а не от другите.
  • Човекът се учи, но не се развива. Само ученикът се развива.
  • Ученикът не се бори със ситуациите – той ги преодолява.
  • Ученикът знае, че любовта към Истината го освобождава от борбата за оцеляване.
  • Ученикът всякога съхранява Любовта, защото знае, че само чрез нея възприема Бога правилно.
  • В смирението на ученика е скрит силен огън. Ученикът живее в потока на Бога. Той е сключил свещен съюз с Тишината.
  • Ученикът има свещен говор. Той има чист и динамичен покой.
  • Ученикът всякога съхранява своята чистота, за да може да има висше ръководство.
  • Ученикът е владетел на себе си и затова обстоятелствата не го владеят.
  • Никога не нарушавай своята безкрайност.
  • Ако изгубиш опората на живота си, придобий увереност.
  • Човекът е красив, когато е създал Безкрая в себе си.
  • Поставяме на първо място Бог в живота си, а после себе си.
  • Ученикът всякога избягва злословия и многословия. Ученикът много бди над думите, вършителите на кармата.
  • Ученикът знае, че тайната на живота е в това, че има само Едно Действащо Същество.
  • Ученикът познава намерението като тайна енергия на собствената си същност.
  • Ученикът познава свещеното Слово и свещеното Слово го познава.
  • Ученикът носи в себе си силата, която може да изменя пространството. Разбира се това става насаме, между него и Бога, във взаимно съгласие.

„Аз съм благодарен, че имам такива ученици, които видях, и за които Учителя ми каза, че са определени.
Аз наблюдавам от много време тяхната работа – мога само да кажа, че е нещо изключително да познаваш истински ученици на Учителя – скромни, тихи, могъщи – ежедневно и съзнателно работещи върху себе си – бих казал – те са една светеща тишина. С тях ще образуваме ядрото на България, с тях ще работим и в бъдещето, защото Учителя иска могъщи ученици – надрастнали изкушенията на живота, победили напълно змията в себе си, господари на себе си и на своята съдба...познаващи същността на учението...чиито символ е диамантената воля. Няма време за поздрави и външна култура, няма време за излишни въпроси, няма време за отпускане и отлагане...няма време за баби в окултизма. Сега е огнено време, огнен цикъл, сега е време, в което се изработва могъществото на ученика и неговото изключително смирение, което е висок връх."




 


Биографични данни:
Елеазар Хараш е творчески псевдоним на Петьо Йорданов, роден във Варна на 29-и януари 1954-а година. Израства в уединение сред семейство на глухонеми. От 8 годишна възраст започва да изучава тайните на природата и да общува активно с невидимия свят. Още като дете е привлечен от невидимото и жаждата за Бога.

Елеазар Хараш е продължител на Учението на Всемировия Учител Беинса Дуно (Петър Дънов), като своеобразно поема щафетата в Учението през 1986-а година от прекия ученик на Учителя – Брат Михаил – Омраам (1900 – 1986).
Елеазар Хараш започва да издава редица книги, както по свои лекции, така и по Словото на Учителя, или както го нарича – Първия Старец от йерархията на 24-мата Старци.

„Името Елеазар Хараш ми е дадено от Учителя през 87-а година, да нося с него отговорност. Дадено е след самадхи, с него нося голяма отговорност. Има две значения, ще кажа само едното: Божествен център."
 
Афоризми от Елеазар Хараш:
  • Чистите действия нямат съдба.
  • Само Любовта лекува, защото е Сила Божия.
  • Бог въоръжава с Любов този, когото иска да съхрани.
  • За да бъде човекът висше същество, той трябва да има воля избрала Бога по свобода и любов.
  • Над всяка практика е чистото сърце, то може да променя събитията.
  • Който е познал себе си, става Изгряващо Слънце в себе си.
  • Силата работи в Тишина.
  • Гласът е загадка. Има гласове, които ни пречистват. Изворът показва, че само това, което е постоянно, е реално.
  • Най-здравословният живот е близост с Бога.
  • Знанията са бреме, Мъдростта е лекота.
  • Истинското образование е да научиш детето да търси Бога цял живот. Детето трябва да търси умението на Словото.
  • Дълбинно Чистото е всякога трудно за разбиране.
  • Овладей себе си, ако искаш да получиш Пътя си.
  • В Любовта е Единението. В Истината е Изчезването.
  • Древността действа с Безмълвие и Безупречност. Древността работи и сега. Тя е тук. Тя е Всеобхватът.
  • Словото превъзхожда всяка наука и религия.
  • Словото отключва световете – измеренията. В Словото е скрит Пътят.


Творчество:
След 1989-а година, Елеазар Хараш продължава изнасянето на лекции, като първоначално това са сбирки в апартаменти и малки зали, в градовете София, Варна, Бургас, Русе, Добрич, Плевен, Шумен, Стара Загора и др. Постепенно започва един процес на поставяне на основите и актуализацията на цялостната визия на всички духовни течения през вековете до днес. Паралелно с това Елеазар Хараш издава книги за духовно развитие. Някои от най-дълбоките са за Христос, автентичното християнство, богомилите, както и множество лекции за Египет, Атлантида, Древна Индия, Учението на толтеките, Мъдростта на индианците, Мъдростта на суфизма, Мъдростта на Лао Дзъ, както и Мъдростта на народите по света.

Една от най-разпространените му книги е „Формулите - свещени ключове“, в която се съдържат 1000 тематични формули за работа със Словото. Най-дълбоките книги на Елеазар Хараш са по темата за Мистериозните Старци.
Освен книги със свои лекции, Елеазар Хараш издава книги на редица мъдреци и мистици. Издава книги на белгийския мистик и драматург, носител на Нобелова награда за литература (1911-а година) – Морис Метерлинк. В серията от книги влизат и книги за Кабала, тайната на числата и множество тематични книги из Словото на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно).

Видео интервюта и лекции:
От 2016-а година Елеазар Хараш започва изнасянето на видео интервюта пред специализирания сайт за духовно развитие и себепознание – Портал12. В поредица от теми, чрез интервютата се навлиза плавно в дълбочината на фундаментални истини и принципи, свързани с осъзнаването, будността и развитието на духовните добродетели и способности. Така от началните и базови теми през 2016-а година, зрителите се потапят до изключително дълбоко Слово, предадено същевременно на разбираем език, едва 3 – 4 години по-късно, разглеждайки ретроспекцията на подбраните теми.

Паралелно с това, Елеазар Хараш продължава да изнася лекции във Варна (и по изключение 2 лекции във Велико Търново (2017 и 2018 година).

Коментари 0

За да коментирате, е нужно да влезете

Спонсори на Портал 12