Коя е мярката за истинска медитация и защо Чистотата и Съкровената Любов са основа?

25.05.2020 г.
10159
Добавена от: Портал12
Смешно е, когато нечистият и пълен със земни желания човек сяда и започва да медитира.

Медитацията не е да седнеш някъде и да си затвориш очите, или да размишляваш. Медитацията е твоят цялостен подход към всичко - към всичко в живота. Една мравка ако има да мразиш, един камък, едно животно, един предмет, ти си вече далеч от Бог и медитацията. Само едно нещо, то е достатъчно, защото Бог е и там.

Истинската медитация е живот в неизменната Любов, живот в Бога. Тайната на медитацията е едно много древно умение. Това е умението да образуваш все повече Бог в себе си, т.е. все повече своята древна, истинска същност. Медитацията е умение да образуваш същност. Не сътвореност, а същност, т.е. тя увеличава същността и разрежда ума и световете.

Медитацията е търсене на пробив в собствената си същност и изначалност, мястото, преди да сме станали човеци, облечени в сътворение, т.е. в ум и в тяло. Медитацията е търсене на чистото древно знание, изгубено знание, което винаги стои в нашата същност и ни очаква. То обитава в нашия дух. В медитацията се учиш да се храниш с тишина.

Дълбокото безмълвие е тайнство на древното Прасъщество. Безмълвието не е мълчание, мълчанието е по-ниска степен. Дълго време трябва да зрееш в мълчанието, докато го направиш свещено, за да ти бъде позволено да влезеш в безмълвието. 

Колкото и да медитираш, ти трябва да си призован в това древно тайнство – безмълвието.
Безмълвието, тишината, това е едно от древните, тайни имена на Бога. Това безмълвие е Древното място и тука се случва Истината, но тука няма никакъв ум, никакви примеси – тука се случва Истината. Хора, които са в ума, т.е. ментални хора, мисловни, не могат да припарят. Могат да си въобразяват. Има много такива, които си въобразяват медитации, че получават отговори. Не могат да припарят, защото чистотата трябва да е водачът в живота. 

Чистотата трябва да е водач в живота, а не медитацията. Без тази чистота медитацията е едно голямо заблуждение. Много медитиращи хора пострадаха и искат даже да се самоубиват. Това означава, че без чистотата, влизайки в медитацията, човек е в опасност.

Разсъждението е ментален процес, прозрението е духовен процес, а истинската медитация е Божествен процес.

Истинността на твоята любов определя мярката на твоята медитация, т.е. каквато е твоята любов, такава е твоята медитация. Ако твоята любов е неизменна и чиста към Бога, такава ще бъде и твоята медитация.

Медитацията е влизане в собственото си сияещо енергийно поле.

Защо чистотата е важна? Защото влизайки в медитацията, тя правилно отключва Духа. Иначе умът си въобразява, че медитира и така човекът е подведен.

Навътре може да пътува само духовно чистият човек. Умственият човек няма вглъбяване, няма позволение да влиза навътре, в свещената област на душата и духа. 

Медитацията е пълна релаксация, но с осъзнатост. При релаксацията няма осъзнатост. Тука има осъзнатост с пробуденост в духа, докато в ума няма осъзнатост. Дори, когато умът говори за нея, той я няма. В медитацията умира умът, умира психиката; чуждото вмъкнало се тяло не може да влезе тук.

Друга мярка, че си придобил истинската медитация, е чистият подход към нещата. Но умът е стар хитрец, той знае как да царува и над твоята медитация. Казвам, само чистотата го отстранява. Ти можеш да натрупваш успокоение чрез продължителни медитации и да останеш в илюзията. Ще обясня, много е просто - спокойствието не зависи от никакви медитации, никакви техники, а от любовта към Бога. 

Медитацията е изкуство да заключваш ума. Заключеният ум, овладяният ум не може да ти пречи.
Целта на медитацията е създаването на Бог в себе си, на несъществуването. Не на сътвореността, която е ограничена – създаване на безкрая, несъществуването. 

Истинското разбиране никога не идва от медитацията, а от любовта към Бога. Истинското разбиране не е техника, а любов; любов, която знае какво да помита и какво да приема. Казано по друг начин: Любовта, която е помела света, тя е, която може да приема Бог и Учителя. Щом има свят в тебе, Бог стои настрани.

Обикновените чувства са двойствени, съкровеното чувство е медитативно. Ако ти нямаш една дълбока и съкровена Любов, тогава всичките ти практики са все около медитацията, но не вътре в нея. Само дълбока и съкровена Любов може да ти позволи да проникваш в Бога.

Медитацията, това е просто нивото на твоята любов, защото в медитацията се излива самата твоя любов.

Елеазар Хараш
 




Спонсори на Портал12