Подкрепям Портал 12!
Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции!
Виж повече
Класическият човек се разтреперваше само при мисълта, че може би няма Бог. Най-потресаващата мисъл за класическият човек беше потресаващата идея, че може би Бог не съществува. За модерният човек обратно – днес той е дотолкова затънал в греха и порока, че най-смущаващата мисъл за него е, че може би има Бог. Модерният човек се страхува от Бога.Съвременният дух е роден от чувството, че можем да се скрием, че е възможно да основем една субективност, която се основава на скритостта. В малката ни субективна, човешка и подла душичка се явява лъжливото усещане, че може да се скрие. Обратно, ако не е възможно да се скрием, тогава невъзможно е да укрием каквато и да е тайна. Всевиждащото око и всечуващото ухо забраняват да се скрием, но модерната душа е родена не от откритостта, а от скритостта. Скритостта дава възможност за маската, за театралността, за преструвката, за играта, за подлостта.
Съвременната душа разчита на скритостта, на подлостта, на лицемерието. Тя разчита на това, че може да се скрие от всевиждащото и всечуващото и от това, че нямаме отговор. Ние нямаме отговорност защото нямаме възвръщаемост, излезли сме в абсолютната порочност на невъзвръщаемата безкрайност, т.е. на асиметричния свободен импулс. Сартр казваше, че ние сме порязани от свободата. Аз казвам, че ние сме ударени от пламъкът на свободата, пронизани сме от копието на свободата. Нашето чело е разцепено от мечът на свободата което означава, че ние не можем да се отървем от тази свобода и да се върнем като необходимост. Ние сме излетяли напред в безкрайността. Тази невъзвръщаемост е нашата съдба. Ако можем да се върнем ще се получи симетричното люлеене на махалото, на въпрос и на отговор, на зов и на отговор. Ние сме зов, на който не може да се отговори, защото самият зов е движение към безкрайността, той е безкраен. Безкрайността може да се върне само като крайност, т.е. крайността е тази, която връща безкрайността и именно симетрията на добродетелите.
Добродетелите са способността да се прекъсне безотговорността и да се стигне до отговорност, но отговорността предполага тиктакането на въпрос и на отговор, на престъпление и наказание, на престъпление и разкаяние. Излизането на човек в скритостта и анулирането на всевиждащото око и всечуващото ухо означава, че ние днес намираме субстанцията на нашата душа в скритостта, а не в откритостта. Тази скритост е именно майката на нашите пороци. Тази множественост, тази игра да преминаваме от оригинали в копия, от копия в огледала, от образи в оглеждащи се същества – това е азбуката на нашата безсъвестност. А всъщност на човек му е дадено всичко!
Един поразяващ пример за това е, че цялото бъдеще е в нас, а ние се стремим да го постигнем! Ние сме божествени, а търсим Бога! Бог е в нас, а ние го търсим далече…
