Едуар Шюре (на френски: Édouard Schuré) (21 януари 1841 – 7 април 1929) е френски писател, философ и музиколог, автор на пиеси, исторически трудове, поезия и философия. Най-известният му труд - „Великите посветени“ (1889), е превеждан и публикуван на много езици. В него Шуре представя предаването на духовния импулс от древността до днес. Именно това е книгата, която Ваклуш Толев използва като основа, за написването на "7-те лъча на еволюцията".
ЕдуарШюре е син на лекар от елзаския град Страсбург, който починал, когато Едуар е на 14 години. Шюре научава като дете както френски, така и немски език и е повлиян и от немската, и от френската култура в годините на своето формиране. Завършва право в Страсбургския университет, но така и никога не започва юридическа практика. Според самия него трите най-значими негови приятелства са с Рихард Вагнер, Маргерита Албана Миняти и Рудолф Щайнер.
Когато навършва 70 години, Шюре пише една „Философска изповед“, кратък обзор за своето интелектуално развитие, публикуван скоро след това като предговор на книга, която му е посветена. С последната си книга „Генезис на трагедията“ той се връща към ранните си интереси в областта на изкуството, развивайки възгледи близки с тези на Ницше, когото лично познавал.
Поръчай: 08 77 12 77 12
