Ибн Араби (1165-1240) е известен мюсюлмански суфистки философ и мистик, роден в Мурсия, Ал-Андалус (днешна Испания). Пълното му име е Мухйиддин Мухаммад ибн Али ибн Мухаммад ибн Араби. Той е известен също като "Шейх ал-Акбар" (Великият Учител).
Ибн Араби прекарва значителна част от живота си в Северна Африка и Близкия изток, пътувайки и търсейки духовно познание. Той получава образование в различни области, включително теология, философия и мистицизъм, и е повлиян от различни суфистки учители и философи.
Някои от най-важните му произведения включват:
"Фусус ал-хикам" (Скъпоценни камъни на мъдростта) - трактат, който представя основните му мистични и философски възгледи.
"Ал-Футухат ал-Маккия" (Меканските откровения) - енциклопедично произведение, което разглежда множество аспекти на суфистката практика и теология.
Ибн Араби оказва огромно влияние върху последващите поколения суфи и мюсюлмански мислители. Неговите идеи продължават да бъдат изучавани и дискутирани в академичните среди и духовните общности. Той е признат като един от най-великите суфистки мистици и философи в историята на исляма.
Ибн Араби умира в Дамаск през 1240 година, където и до днес се намира неговият гроб, който е обект на поклонение за много суфи и почитатели на неговото учение.