Форум Раювци 2023 - ден 1 - InMemoriam за Антон Дончев, Емил Елмазов, Константин Златев...
Акад.Антон Дончев
Антон Дончев има огромен принос към националната и световна литература. Той е съвременен български писател, който създава исторически епоси. В тях на фона на историческите процеси и тенденции разкрива силата на българския национален дух.
Писател мъдрец и хуманист, който цени силата на детайлите, долавя вълненията на своя народ, обича красивото и се прекланя пред духовното. Първият му роман „Сказание за времето на Самуила“ е публикуван през 1961 г. Става световноизвестен с романа си „Време разделно“, който е преведен на 30 езика с над 2 млн. тираж. Романът е екранизиран през 1987 г. от режисьора Людмил Стайков.
„Всички книги, които съм написал, са изпети“
казва човекът, който търси светлина за хората и за когото историческите извори са най-достоверният път за преоткриване на далечното минало.
Стилът на работа на Антон Дончев е особен: само за 41 дни написва „Време разделно“, но работи 4 години над „Трите живота на Кракра“ в Бачковския манастир, където живее като монах, и 23 години посвещава на „Сказанието за Аспарух“.
Роден е на 14 септември 1930 г. в Бургас. Завършва гимназия в Търново през 1948 г. и право в Софийския университет през 1953 г. Отказва се от престижния пост на великотърновски съдия и се заема с писане. Антон Дончев е академик на Българска Академия на Науките. Удостоен е с множество награди и ордени от цялата страна. Един от първите лауреати на новоучредената награда от Народния театър за духовен принос на името на Иван Вазов.Притежава званието доктор хонорис кауза на СВУБИТ и на ВУАРР Пловдив. Роден е на 14 септември 1930 г. в Бургас. Завършва гимназия в Търново през 1948 г. и право в Софийския университет през 1953 г. Отказва се от престижния пост на великотърновски съдия и се заема с писане.
“Всеки трябва малко да остане сам със себе си и съвършено честно да си признае какво става с него, към какво се стреми, какво иска всъщност да направи и какво от това, което иска да направи, действително има стойност. Нужна е една беседа със себе си за установяване на твоите собствените ценности и за признанието, че част от ценностите ти са резултат на признанието на чужди ценности, които ти си приел, без да се замисляш за какво става дума!”
“Днес ние попадаме в едно време, което е едновременно благословия и проклятие. Това е времето на промяна.”
Проф.Дамян Попхристов
“Богомилското учение е най-голямото духовно богатство на българите, но не го познаваме, а то е от световно значение”
Проф.Дамян Попхристов е един от най-сериозните изследователи и възкресители на богомилското учение в нашето съвремие. Основател на „Български център Просветление” - организация, която работи за популяризирането на истините за нашите предци и изконните български духовни ценности, за ролята и мястото на българите в социалните, културните и духовните процеси в Европа от древността до днес.
Дейността на центъра се осъществява чрез срещи-разговори, лекции, публикации, пътуващи семинари в България и чужбина, посещения на български училища и центрове из цяла Европа, както и чрез контакти с научни и културни институции, университети и фондации по цял свят.
Проф.Дамян Попхристов e автор на една от най-интересните книги за богомилите издавана в България - “За Богомилите - от уста на ухо”. Тя е плод на многогодишните му изследвания върху Богомилското учение - уникално българско духовно наследство.Използван е богат доказателствен материал от български и чужди източници (апокрифни писания и евангелия, богомилски легенди, хроники, документи на инквизицията и на Ватикана, както и езотерична и окултна информация на автора).
Проследява зараждането на богомилското учение, философията му, източниците, връзката му с други езотерични и дуалистични учения от епохата, близостта и различието му с официалната християнска доктрина, теорията за кармата и прераждането, като акцентът е върху езотеричната същност на учението.
“Как ние българите можем да изпълним мисията на богомилите? Като отворим сърцата си и се вслушаме внимателно с много доверие във вътрешния си глас - там е "записан" кода и оттам нищо е в състояние да го изтрие.”
Проф. Константин Златев
Той е професор на философските науки, богослов, изследовател и писател. Има издадени над 20 книги и стотици публикации с християнско-просветителски, богословски, езотеричен, публицистичен и научно-популярен характер. От 1993 г. изнася лекции на духовна тематика в България и чужбина.
Роден на 11 май 1958 г. в София. През 1983 г. завършва Висшия Икономически институт, специалност “Международни икономически отношения”, а през 1993 г. завършва Богословския факултет към СУ “Климент Охридски”. От 2009 г. е доктор на богословските науки. В книгата си “Сакралните послания в житните кръгове” с Мария Везнева разкрива впечатляващи съвпадения между послания на символите и поученията на Свещеното Писание – Библията.
“Молитвите заемат водещо място в духовния живот на човека, търсещ Истината и контакт с напредналите Същества във Вселената и с Бога. Те изграждат незрими мостове, по които ние, хората, се пренасяме в извисени сфери на необятната космическа реалност, докосваме се до Любовта и Мъдростта на техните обитатели и с тяхна помощ продължаваме по-уверено своя вечен път към съвършенството.”
Емил Елмазов
Писател, поет и успешен ирисолог в областта на медицината. Емил Елмазов пише за силата на билките, на техните аромати и цветове. Той е изследвал въздействието на силата на словото и добрите думи, ритмично изречени, подредени напевно като музика върху влиянието на организма. Засяга темите за хляба и отношението ни към него, месенето и приготвянето му, мощта на растителния хлорофил и близостта му с кръвта, медитацията върху мелодии и лечебния им ефект, концентрацията върху вибрационната същност на числови редове и още.
Създател на природния резерват Билкария, в Габровския балкан, в който в условията на 700 м надморска височина успява да създаде градини от казанлъшката роза и да "одомашни" дивото жито еднозърнест лимец, което открива на малко находище в Източните Родопи.
Билкария сме всички ние, които вярваме, че земята има нужда от нашите ръце, но те са забравили какво да правят с нея. Ние сме учениците и учителите от Пътуващото училище, в което всеки си спомня как да приготви своите лекарства и своята храна в единение с природата." - казва Д-р Емил Елмазов.
“В първичните форми на всички растения е вложена космическа светлина, която постепенно изгасва в тяхната хибридизация. Изчезването на светлината от хляба е най-мъчителната стъпка от хранителната деградация на човечеството.“, споделя д-р Елмазов.
Спонсори на Портал 12
