Хилдегард фон Бинген: Жената, която чуваше музиката на Небето

Един от най-въздействащите примери за това как с музиката може да се свързваме с Бога и всеки ден да настройваме своите инструменти: тялото, мисълта, чувствата и волята е Хилдегард фон Бинген. При нея музиката е молитва, духовно откровение и средство за възстановяване на връзката между човека и Божествения порядък.
Хилдегард вярвала, че човешката душа носи спомен за една изгубена небесна хармония. Когато човек пее с чистота и будно съзнание, този спомен се пробужда.

Гласът се превръща в мост между земното и небесното, между видимото и невидимото.
Родена през 1098 г. в Германия, тя е бенедиктинска монахиня, игуменка, поетеса, композитор, мистичка и автор на трудове по богословие, природа и лечение. В своите видения, които нарича срещи с „Живата светлина“, Хилдегард преживява Сътворението като единен и одухотворен свят.

До нас са достигнали 77 нейни литургични песнопения, обединени под името „Симфония на хармонията на небесните откровения“. Самото заглавие изразява същността на нейното разбиране: музиката е земно отражение на една по-висша хармония.
В нейните песнопения мелодията следва духовния смисъл на словото. Гласът се издига рязко, разгръща се в необичайно широки линии и сякаш се стреми да премине отвъд ограниченията на човешката реч, за да се прояви там, където свързва човека с Небето.

Хилдегард ни показва как древната идея за музиката на сферите може да бъде преживяна отвътре. Небесната хармония преминава през човешкия глас, молитвата и съзнателното присъствие, за да не остане философска концепция от древността.Тук откриваме и връзката с метода на Учителя за за преобразяване и възпитание на човека. И при Хилдегард, и в Словото на Беинса Дуно музиката възстановява нарушеното съгласие в човека. Тя събира разпилените сили, възвръща вътрешния център и превръща човешкото същество в по-чист проводник на живота.

Хилдегард е пример за човек, който създава музика, с която се настройва, за да я приеме и тя да заживее в нея. Нейният живот ни напомня, че духовната музика започва с вътрешна тишина. Първо трябва да чуем, след това да изразим. Първо да се настроим, а после да внесем своя тон в света.

Нейни мисли:

„Преди своето падение Адам познаваше ангелската песен и всички видове музика и притежаваше глас, който звучеше като монохорд.“ 

„Тялото е одежда на духа, който притежава жив глас. Затова е правилно тялото, в хармония с душата, да използва гласа си за възхвала на Бога.“

„В гласа на Адам преди падението звучала всяка хармония и цялата сладост на музикалното изкуство.“